Жителите на Добрич излизат на протест срещу лошото състояние на уличната мрежа. Хората недоволстват, че и по основните пътни артерии има големи дупки, а придвижването става все по трудно.
Придвижването на автомобили, както и преминаването на пешеходци е почти невъзможно заради наличието на огромни дупки и локви, както и кал, вместо асфалт по много от улиците в града. Хората могат да се придвижват само с плавници или с ботуши.
„Или колата трябва да плува, или тръгваме към другата улица, обаче и другите улици са така. При кално време, внучката ми не може да тръгне за училище – минава през къщата на съседите“, казва жителка на улицата.
Сериозен ремонт не е правен от 40-50 г. – само частичен, казват потърпевши – „Никой не се интересува как живеем“. Често пъти таксита отказват да отидат до тези райони на града.
След частичния ремонт на една от улиците, е покрита с асфалт шахта пред дома на жителка на Добрич. Пред bTV тя се оплаква, че мазетата им започнали да се пълнят с вода и фекалии.
Общественият транспорт в Пловдив е трагичен, в Хасково водата е негодна за пиене.
Съгласни ли са с тази идея хората от двата региона, в чиито листи се явявате на изборите – Пловдив и Хасково?
Сигурно знаете, че проблемът в Пловдив е, че община Пловдив стига до табелата на града. Голяма част от индустриалните предприятия около Пловдив са всъщност част от други общини, което означава, че и транспортът, и всичко друго е разпокъсано и е зависимо от това как ще се договорят две или повече общини за функционирането му.
Оттам Пловдив е и с доста лош обществен транспорт, съответно е и един от най-мръсните градове в Европа от гледна точка на замърсения въздух. Общественият транспорт в Пловдив е трагичен. Наскоро бе подновен договорът за концесия с една частна транспортна фирма за около 160 млн. евро. Но проблемът тук освен вероятно корупцията в общината е и разпокъсаността на Пловдив. Имаше един проект за градска железница по плана за възстановяване, който така и не беше реализиран заради мудността на общинската администрация. Ако той беше реализиран дори например с 10 спирки, това щеше сериозно да облекчи трафика.
А в Хасково какво очакват хората от вас?
В област Хасково проблемът с мръсния въздух е основно в Димитровград, където ТЕЦ „Марица“ 3 на Христо Ковачки функционира, защото местната инспекция по околната среда е изключително слаба и не може да се пребори с него. B Хасково големият проблем, естествено, е водата, тъй като тя е негодна за пиене заради наличието на опасни замърсители.
Пред полицейски служители мъжът заяви, че е на две патрончета водка с бира
Рекорд за шофиране след употреба на голямо количество алкохол постави 37-годишен мъж от Бургаско. Той е задържан на 30-и март около 19:30 часа, след като е установено, че управлява автомобил с концентрация на алкохол от 4,46 промила.
Когато полицейски патрул отива на място, шофьорът е в района на кръстовище, движи се назад по бус лента и опитва да се придвижи към паркинга на прилежащите кооперации.
Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене са сред основните пречки в бранша
Всеки трети търговец на дребно обмисля да увеличи цените си през следващите три месеца, показват данните от проучване на Националния статистически институт (НСИ), публикувано в понеделник. Според него, в сравнение с резултатите от изследването предходния месец, делът на търговците на дребно, които очакват продажните цени да се повишат през следващите три месеца, се увеличава и достига 34.1%.
Паркингите пред хипермаркетите в гръцкия град, който е само на 50 км от границата, са пълни с коли с българска регистрация
Хиляди българи пазаруват основни хранителни продукти и стоки за бита от магазините в гръцкия град Серес, който се намира само на около 50 километра от границата, съобщи кореспондентът на „24 часа“ в южната ни съседка Бойка Атанасова.
Проверка на място показа, че пазарът в Серес излиза с до 30% по-евтино, отколкото в Благоевград или София.
Един литър зехтин в Серес струва €8,50, докато същият продукт в столичен супермаркет е € около 12,50 евро. Подобна е ситуацията и при сиренето „Фета” или овчето сирене – в Серес то се предлага за €10,50-€12,50, докато в Благоевград и София стига €12-€14,50, или около 14% разлика в цената.
Прясната риба – ципура или лаврак, също е значително по-достъпна – до 21% по-евтина в Серес. Маслините, особено сорт „Каламата”, са сред най-силно отличаващите се продукти: цените им в Серес са с около 34% по-ниски. Гръцкото кисело мляко (цедено) също е по-евтино – €3,20 срещу €4,50 за килограм в България.
При сезонните зеленчуци разликата също е осезаема – доматите в гръцкия град са €1,80-€2,20 евро, докато в България достигат €2,50-€3,50. Дори при нехранителни стоки като прах за пране разликата е значителна – около 28% по-ниска цена в Серес.
54-годишен мъж почина след побой при опит да защити дъщеря си в Разградско.
Извършителят – 32-годишен криминално проявен и многократно осъждан мъж от заветското село Острово, е задържан в Районното управление в Кубрат. Това съобщават от Областната дирекция на МВР в Разград.
По първоначални данни инцидентът се е случил в дома на жертвата малко след 22.30 ч. снощи, където извършителят влязъл, за да притеснява 27-годишна жена. Баща ѝ се опитал да се намеси, но мъжът го нападнал с юмруци и ритници. Въпреки че на място пристигнал екип на Спешна помощ, 54-годишният мъж починал.
32-годишният извършител е арестуван, а пробата му за употреба на алкохол отчела 2,01 промила. Уведомен е дежурен окръжен прокурор. По случая е започнато разследване. Предстои да му бъде взета мярка за задържане пред Окръжен съд – Разград.
Кредитите на домакинства вече надхвърлят 29.3 млрд. евро в края на февруари 2026 година. Спрямо същия месец на 2025 г. те се увеличават с 20.7% (20.7% годишно повишение през януари 2026 година).
В края на февруари 2026 г. жилищните кредити са 17.299 млрд. евро и нарастват на годишна база с 27.8% (27.9% годишно увеличение през януари 2026 година).
Задържането на износа продължава и през 2024 г., а в някои общини се наблюдава спад на годишна база над 50%.
През 2024 г. предприятията в много общини вече отчитат свиване на износа, а на фона на последните данни за външната търговия на национално ниво няма причина да видим обръщане на тенденцията в показателите за 2025 година.
Производството пада, цените растат, а хората изчезват
През последните няколко години българската индустрия напомня на кораб, който плава в бурни води с платна, разпънати от вятъра на инфлацията. Гледайки финансовите отчети, човек би си помислил, че са настъпили добри времена – оборотите растат, цифрите набъбват, а графиките сочат нагоре. Но зад тази фасада, според последния анализ на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARAi), се крие една далеч по-сурова реалност. Българското производство не е в подем; то е в състояние на сложна метаморфоза, притиснато между изчезващата евтина работна ръка и енергийната несигурност.
Накратко, под повърхността на числата в отчетите се крие тревожна реалност: физическото производство се срива, старите двигатели на растежа са изчерпани, а страната все по-трудно се конкурира с европейските си партньори.
Инфлационният капан
Големият капан на периода 2021 – 2025 г. се оказа „ножицата“ между оборотите и реалното количество на произведена стока. През 2022 г. сектори като енергетиката и производството на междинни стоки отчетоха космически ръстове в приходите, но те не се дължаха на повече работа, а на драстично поскъпналите суровини и енергия.
Ако се погледнат само оборотите на българската промишленост, картината изглежда приемлива. Индексът на оборотите за 2025 г. стои на 122.2 пункта спрямо базовата 2021 г. Но именно тук се крие парадоксът – физическият обем на производството е паднал до 92.6 пункта. Казано иначе, България произвежда по-малко, но продава на по-висока цена.
През 2022 г. оборотът в индустрията отбеляза безпрецедентен скок с близо 57% спрямо 2021 г., докато реалното производство нарасна с едва 13.3%. Този дисбаланс доказва, че над 70% от номиналния ръст на приходите се дължеше на ценови ефекти (инфлация), а не на увеличен обем на продадената продукция“, отбелязват от PARAi.
Разривът между обем и стойност се е задълбочил в края на периода. Предприятията са хванати в класическа ножица: разходите за суровини и труд растат, но международните купувачи не са готови да плащат неограничено повече. Резултатът е свиване на маржовете и обемите.
Така, ако се извади инфлационният фактор, се вижда, че физическият обем на българската продукция започва да се свива. България вече не може да разчита на стария модел – да бъде „евтиният цех на Европа“.
Индустрия на две скорости
Не цялата промишленост обаче страда еднакво. Данните разкриват рязко разделение между две групи сектори.
От едната страна са металообработването, машиностроенето, аутомотив и електрониката – отрасли, които не само устояват, но и намират начини да увеличат износния си капацитет и да неутрализират инфлационния натиск чрез по-висока ефективност. Секторът на инвестиционните стоки е единственият, показал растеж дори в трудните 2023 и 2025 г.
От другата страна са текстилът, облеклото и обработката на кожи. Тези традиционни производства губят битката с нарастващите оперативни разходи и агресивната международна конкуренция. При нетрайните потребителски стоки спадът достига -9.38% само за 2025 г.
Енергийната катастрофа: от лидер към вносител
Може би най-драматичната промяна за петте години е в енергийния сектор. Още преди десетилетие България се гордееше, че е регионален енергиен износител. Тази роля е на практика ликвидирана.
През 2022 г. страната произведе рекордните 50 385 GWh и изнесе 13 665 GWh. Само три години по-късно, през 2025 г., производството е паднало до 36 121 GWh – спад от близо 28%. Износът се е сринал с 52%, докато вносът се е утроил, изтъкват от PARAi.
България губи конкурентоспособността си като регионален енергиен лидер. По-евтината енергия от съседни пазари (или от ВЕИ източници в Гърция/Румъния) измества българското производство, което е натоварено с високи цени на въглища и въглеродни квоти.“
Цената на въглищата е скочила над два пъти (2025 г. спрямо 2021 г.), а производството на ток от ТЕЦ е станало неконкурентно. Следствието е директно: енергоинтензивните производства вече не могат да разчитат на евтина местна енергия – едно от малкото конкурентни предимства, на което разчиташе родната промишленост.
Не може при 750 евро заплата да си плащаме фишове, заради това, че си изпълняваме задълженията, които са ни в длъжностната характеристика, коментира Климентин Милчев
„В края на миналата година направихме среща с Общинската комисия по транспорт. Присъства шефът на КАТ и „Охранителна полиция“. Поговорихме си, запознахме се с проблемите, казахме си, че ще търсим начин, за да преодолеем тази неприятна ситуация, но това така и не се случи. Дори напротив – броят на актовете се увеличи драстично. Ще искаме среща със служебния вътрешен министър и служебния здравен министър, за да ни гарантират, че можем да си вършим работата“, добави Климентин Милчев.
Ситуацията действително изглежда абсурдна, защото всяко излизане на автомобил от Спешната помощ е ясно регламентирано и може да бъде доказано, че парамедиците са пътували, за да помогнат на пациенти. Линейките са със специален режим на движение и не би следвало да се прилагат в пълнота всички правила за движение в Бургас.
„Имаме колега, който две седмици преди това да се случи, при изпълнение на служебни задължения, минава през светофара, плътно до друг автомобил. Човекът подава сигнал до шефа на КАТ, заради това, че бил стресиран от случилото се и колегата го наказаха с 3 месеца отнемане на книжката и глоба от 1000 лева. Все пак, ние изпълняваме нашите ангажименти, ние сме спешна помощ, не амбулатория“, каза Климентин Милчев.
Животните не били само за превоз – имали хубава козина, а в Комотини дори хапвали и месото им, но властите забранявали от здрави екземпляри.
В първите десетилетия на XX век по стръмните планински пътеки на Източните Родопи е можело да се види нещо, което днес звучи като сцена от далечни земи – кервани от камили, натоварени с жито, сол, руда, въглища и тютюн, които бавно изкачват и слизат по баирите през селата.
Пустинните животни били обичайна гледка от Тополовград и Хасково до Кърджали и Златоград, както и от Александруполис и Комотини до Ксанти.
Според данни на стопански и исторически изследвания към 1925 г. броят на камилите в България достига около 1000 животни, от които поне половината са съсредоточени в Кърджали, а около 300 – в тогавашния Кавакли (днешен Тополовград).
Tова не е екзотичен балкански фолклор – така изглежда реалният икономически модел, изграден от тракийските българи, прогонени от родните им села след подписването на Ньойския договор.
Престоят в паркингите при метростанциите Джеймс Баучер и Стадион Васил Левски вече е платен
Доскоро те бяха със статут на буферни и при тях можеше да се ползва услугата “ Паркирай и пътувай“.
На 4 февруари от зам.-кметът по транспорт в Столичната община предупреди, че паркирането там става платено под предлог, че имало шофьори, които злоупотребяват.
Ако допреди можеше да се паркира за 1 лв. на час, но задължително с карта и пътува с метро, сега престоя на някой от посочените паркинги е за 2 евро на час.
„Пребивани, отвличани и изнудвани: 18 служители на кредитна къща са арестувани за рекет. При спецакцията на ГДБОП са иззети палки, боксове, спрейове, белезници, ножове, бухалки и пари“
„По данни на разследващите служители на кредитната компания са прилагали системен натиск върху длъжници, включително насилие, изнудване, заплахи за живота, отвличания и причиняване на леки и средни телесни повреди. Установени са потърпевши от действията им граждани с физически и психически травми след проявена брутална жестокост и гаври – със счупени ребра, фрактура на черепа, пребивани, отвличани или принуждавани да извършват имотни сделки против волята им.“
„При акцията на територията на София са извършени общо 45 действия по разследването – лични обиски, претърсвания на жилища, офиси и превозни средства. Иззети са близо 30 електронни устройства, над 15 000 евро в брой, както и различни предмети – палки, боксове, спрейове, белезници, ножове и бухалки. Конфискувани са и множество документи, свързани с разследването.“
–
„Досъдебното производство е образувано през месец август т.г. срещу организирана престъпна група, създадена с цел изнудване на крупни бизнесмени от Бургаска област, които били принуждавани със сила и заплаха да прехвърлят своя бизнес.“
„Седем са членовете на престъпната група, криминално проявени и осъждани, които демонстрират висок стандарт на живот. Един от тях е осъден на доживотен затвор без право на замяна за убийство на двама души чрез взрив на автомобил. Към момента той изтърпява присъдата си в Старозагорския затвор и оттам е осъществявал контакт с останалите членове на бандата посредством мобилен телефон.“
„Според събраните до момента данни, групата е работила в две направления – охранителна дейност и предоставяне на заеми срещу висока лихва. Членовете заплашвали собственици на търговски обекти, хотели, комплекси да сключват договори за охрана с фирми, управлявани от тях. Дружествата били регистрирани на подставени лица. В хода на досъдебното производство са събрани доказателства за осъществяван побой над охранители и собственици на конкурентни фирми с цел принуждаване да се откажат от бизнеса си. Заплахи и побой използвали и спрямо хора, на които предоставяли пари срещу висока лихва, когато длъжниците не успявали да плащат задълженията си.“
Индустриалното производство пада през януари с 8.6%, което е тридесет и пети спад за последните 37 месеца.
Деиндустриализацията на България е огромен проблем и е решим само през сериозни дългосрочни реформи. Вместо това се предлага популизъм и печатане на пари на макс.
Така всъщност каквито и дългове да тегли държавата, изтичат бързо в чужбина.
Работещите в „Български пощи“ излязоха на протест и спряха работа в началото на днешния ден, в който според графика за този месец следва да се раздават пенсиите.
От близо 7000 работещи в „Български пощи“, 5100 са на минимална заплата, каза днес във Варна вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов.
„Състоянието на фирмите се влошава, а очакванията за бъдещето стават значително по-предпазливи. Възходящият цикъл, започнал след 2022 г., е прекъснат„, подчертават от БРА.
Собственикът на агенция „ЕСТАТ“ Иво Желев коментира за Money.bg, че политическата нестабилност у нас влияе на инвестиционния климат и на икономиката като цяло. Експертната прогноза за следващите няколко години за жалост също не е особено оптимистична.
Индексът в търговията спада от 14,49 през 2024 г. на 11,64 през 2025 г., а националният индекс намалява до 9,30. Това е първият отчетлив спад след периода на възстановяване 2022-2024 г. Най-тревожният сигнал е структурната промяна в профила на компаниите. Делът на перспективните фирми в сектора намалява от 62% на 45%, докато делът на компаниите в риск нараства от 8% на 25%. Само за една година рисковите предприятия в търговията се утрояват. Това вече не е моментно колебание, а системна тенденция.
Все повече българи прибягват до бързи кредити, като се увеличават и хората, които не могат да ги плащат. Това показват данните на БНБ.
Към края на миналата година размерът на необслужваните кредити е 536 млн. лева, като нарастват с 10.5% (51.1 млн. лв.) в сравнение с края на 2024 г. и с 1.3% (7.1 млн. лв.) спрямо края на септември 2025 година.
Производството на основни храни намалява, на пазара има сериозни дисбаланси, заяви шефът на КЗК Росен Карадимов
Вносът на млечни продукти в България е нараснал с 43% за последните пет години, докато вътрешното производство отбелязва спад при почти всички основни категории.
Данните очертават тревожна тенденция: – при прясното мляко производството е намаляло с 8%, – при сиренето – с 9%, – при кашкавала – с 14%, – при яйцата – със 17%, – при суровото мляко спадът достига 25%.
На този фон вносът продължава да расте, което засилва зависимостта на пазара от чуждестранни доставки.
Най-голям дял заемат заемите със срок над 5 години
Домакинствата теглят най-много заеми, те достигат 5,3 млрд. лева, увеличават се със 17,5 процента за година и формират близо 70 процента от всички отпуснати кредити. Основната част от тях са потребителски заеми — над 5,18 млрд. лева, което показва, че хората най-често теглят кредити за текущи разходи, а не за инвестиции.
Общият размер на кредитите, отпуснати от дружествата, специализирани в кредитиране, достига 7,77 млрд. лева към края на декември 2025 г., сочат данни на Българската народна банка. Това е ръст от 18,1 процента спрямо година по-рано и увеличение с 3,6 процента спрямо предходното тримесечие. С други думи — все повече хора и компании използват заеми, а общата стойност на кредитите продължава да расте.
Най-голям дял заемат заемите със срок над 5 години — 3,65 млрд. лева. Те се увеличават с близо 19 процента за година и вече формират около 47 процента от всички кредити.
Растат и останалите видове заеми: кредитите със срок между 1 и 5 години достигат 1,75 млрд. лева (ръст от 22,5 процента за година); краткосрочните кредити до 1 година са 1,83 млрд. лева (увеличение от 15 процента).
Размерът на кредитите, които не се изплащат редовно, достига 536 млн. лева. Това е увеличение от около 10,5 процента спрямо година по-рано.
Над 12 500 тона фалшиво сирене са продали магазините през миналата година у нас, показват данните на Министерството на земеделието и храните. Спрямо предходните години се наблюдава макар и слабо намаление на произведеното сирене с растителни мазнини. За сравнение през 2024 г. сме изяли близо 13 000 тона, през 2023 г. – 12 900 тона, а пикът е през 2023 г., когато мандрите са произвели близо 13590 тона имитиращ продукт.
Не само производството на фалшиво сирене намалява спад има и при истинското краве сирене. През 2022 и 2023 години от преработвателните предприятия са излезли над 75 хиляди тона сирене от краве мляко, докато през тази – близо 72 хил. тона. Все пак количеството е малко по-голямо от това, произведено през 2024 г. – едва 71 000 тона. Най-драстичен спад има при сирената от други млека като овче, биволско и козе. От 10620 тона произведени през 2023 г. те са паднали на 7700 тона през миналата година.
Все по-малко е и прясното мляко, използвано в преработвателните предприятия у нас. От над 708 млн. литра през 2023 г. то намалява до 686 млн. литра през миналата. Още през 2019 г. у нас бяха въведени регулациите за имитиращи продукти (продукти, съдържащи растителни мазнини вместо млечни, или други заместители) с промени в Закона за храните и Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти.
