Демографията пренарежда системата
Към края на 2024 г. населението на България е 6,44 млн. души и продължава да намалява, като делът на хората над 65 години достига 24,5%. Очакванията са той да нарасне до около 31% до 2050 г.
Паралелно с това почти половината от работната сила вече е над 45 години – тенденция, която едновременно увеличава нуждата от здравни услуги и ограничава потенциала за приходи от осигуровки. Съотношението между работещи и възрастни също се влошава – на един човек над 65 години се падат по-малко от трима в трудоспособна възраст.
Този демографски натиск се комбинира с ограничена приходна база. Пазарът на труда остава стабилен като нива, но без значителен потенциал за разширяване – около 3 млн. души работна сила през последните години.
Така системата разчита на сравнително малък брой платци, докато нуждите от финансиране растат, особено заради увеличаващия се брой хронични и социалнозначими заболявания, чието лечение е дългосрочно и ресурсоемко.
Разходите за здравеопазване нарастват устойчиво и достигат над 10 млрд. лв. през 2024 г. Най-голям натиск идва от болничната помощ – разходите за нея се увеличават от 1,63 млрд. евро през 2019 г. до 2,75 млрд. евро през 2023 г. В същото време системата остава силно фокусирана върху лечение в болници, а не върху профилактика и извънболнична грижа – дисбаланс, който допълнително оскъпява модела.
Скритият дефицит вече е видим
Докладът отчита задълбочаващ се структурен дефицит. Публичното финансиране покрива около 63% от разходите, докато директните плащания от домакинствата достигат 36% – най-висок дял в ЕС.
Това се отразява директно върху хората – разходите на домакинствата за здравеопазване са нараснали с около 60% за последните пет години. Системата не само не компенсира този натиск, но и увеличава финансовата уязвимост. Въпреки растящите разходи, България остава с най-висока смъртност в ЕС. Основните причини са заболяванията на кръвообращението (60,7%) и онкологичните заболявания (17%).
Предотвратимата смъртност също е сред най-високите в съюза – индикатор за недостатъчна профилактика и късно лечение.
Допълнителен натиск идва от лекарствените разходи, които често се подценяват спрямо реалното потребление. Част от медикаментите не се реимбурсират напълно, което увеличава доплащането от страна на пациентите.
В същото време механизмите за контрол на разходите водят до значително нарастване на задължителните отстъпки от фармацевтичните компании – с около 115% между 2022 и 2025 г., достигайки близо 450 млн. евро и с очакване да надхвърлят 500 млн. евро през 2026 г.
Този модел поставя под риск достъпа до терапии и устойчивостта на пазара.