Председателят на словенското Народно събрание и лидер на партия „Ресница“ Зоран Стеванович обяви намерението си да организира референдум за излизане на страната от НАТО.
„Нямам проруски възгледи, имам само прословенски. Смятаме, че Словения трябва да води своята политика независимо и суверенно. Категорично сме против намеса в чужди военни и дипломатически конфликти, защото страната ни никога не печели от това. Обещахме на хората референдум за напускане на НАТО и ще го проведем“, заяви той в интервю за Радио и телевизия Словения.
Стеванович подчерта, че е готов за сътрудничество с всички държави по света, особено с големите сили, но уточни, че това не трябва да означава подчинение. „Добри отношения с всички, но в интерес на Словения“, допълни той, цитиран от БГНЕС.
Дефицитът за март с натрупване е в размер на -1,5 млрд. евро и представлява -1,2% от БВП – най-високата стойност за последните 15 години (от 2010 г. насам).
Дефицитът само за предходния месец е -1,7 млрд. евро и е на стойност -0,8% от БВП – най-високата стойност за последните 20 години (от 2007 г. насам).
Причина за рязкото нарастване на дефицита са разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на страната ни в бюджета на ЕС), които към март 2026 г. са в размер на 11,5 млрд. евро. За сравнение, разходите по КФП към март миналата година бяха в размер на 9,6 млрд. евро.
Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Нарастването на разходите за персонал и пенсиите се дължи на индексации, които влизат в сила през месец март.
Отбелязва се, че наблюдаваното рязко влошаване на бюджетното салдо още в началото на годината е сигнал за натрупване на фискални дисбаланси, които не могат да бъдат обяснени единствено със сезонни или технически фактори.
При липса на своевременни корективни действия има реален риск от трайно влошаване на фискалната позиция и отклонение от заложените бюджетни цели.
С 50% по-скъпа ще е великденската трапеза тази година в сравнение с миналата, ако купим традиционните продукти – агнешко, козунак, салата и яйца.
Проверката на БНТ показва, че през 2025 г. те са стрували 36 евро, сега обаче празничният обяд за 4-членно семейство излиза минимум 53 евро, като сме избрали възможно най-евтините продукти, които се предлагат на пазара в Русе.
Очакваме ситуацията да се влоши още повече в следващите седмици, заяви еврокомисарят по енергетика Дан Йоргенсен
Европейският съюз разглежда всички възможни мерки, включително евентуално нормиране на горивата и освобождаване на допълнителни количества петрол от стратегическите резерви, в отговор на очакван „дълготраен“ енергиен шок вследствие на войната в Близкия изток. Това заяви еврокомисарят по енергетика Дан Йоргенсен в интервю за „Файненшъл таймс“.
„Това ще бъде дълга криза… цените на енергията ще бъдат по-високи за много дълго време“, заяви Йоргенсен, като предупреди още, че за някои „по-критично важни“ продукти „очакваме ситуацията да се влоши още повече в следващите седмици“.
Според събраните доказателства на 27 март преди обяд обвиняемата отнела 3100 евро от офис за плащания в София, като е използвала заплаха за това. Казала на служителка в офиса: „Аз не съм добре, ще ви обирам!“, след което се опитала да я напръска с лютив спрей, ритнала вратата и проникнала в касовото пространство на офиса, откъдето взела парите, след това отправила втора заплаха: „Не се показвай, защото ще умреш“.
80 см под асфалта на пътя до един от кварталите в селото няма нищо, каза кметът Христо Калчев
Напрегната нощ прекараха хората в село Бачково, община Асеновград, след като вчера населеното място беше залято от водите от дерета. Улици и цял квартал бяха за часове недостижими.
Банките в България продължават да отчитат добри резултати в началото на 2026 г. Към края на февруари общата им печалба достига 242 млн. евро, което е с около 8% повече спрямо същия период на миналата година, показват данни на БНБ. Само през януари ръстът е още по-силен – над 38% на годишна база.
Кредитирането също продължава да расте. Общият обем на отпуснатите кредити достига 73,5 млрд. евро, като увеличение има както при домакинствата, така и при бизнеса.
Най-осезаем е ръстът при жилищните заеми, което показва запазено търсене на имоти. Нарастват и заемите за държавния сектор, докато тези към други финансови компании леко намаляват.
Родните предприемачи са с влошени очаквания за данъчно-осигуртелната тежест, а основен проблем остава липсата на квалифицирани кадри
Българските фирми са в очакване на една „недобра“ 2026 г., като предприемачите имат влошени очаквания (спрямо 2025 г.) за данъчно-осигурителната тежест, конкуренцията и достъпа до финансиране. Това показват данните от Бизнес барометъра на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), представен на пресконференция във вторник.
Повече от 2,4 тона месо и месни заготовки с нарушения на изискванията за безопасност и проследимост са открити в магазин в Плевен. Проверката е извършена след подаден сигнал. Обектът е затворен от Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Плевен.
Инспекторите са установили, че част от месото е без идентификационна маркировка и етикет за произход, друга – без етикети на български език, а трета – с изтекъл срок на годност. Констатирани са лоши хигиенни условия в обекта и служители с изтекла валидност на личните здравни книжки.
Жителите на Добрич излизат на протест срещу лошото състояние на уличната мрежа. Хората недоволстват, че и по основните пътни артерии има големи дупки, а придвижването става все по трудно.
Придвижването на автомобили, както и преминаването на пешеходци е почти невъзможно заради наличието на огромни дупки и локви, както и кал, вместо асфалт по много от улиците в града. Хората могат да се придвижват само с плавници или с ботуши.
„Или колата трябва да плува, или тръгваме към другата улица, обаче и другите улици са така. При кално време, внучката ми не може да тръгне за училище – минава през къщата на съседите“, казва жителка на улицата.
Сериозен ремонт не е правен от 40-50 г. – само частичен, казват потърпевши – „Никой не се интересува как живеем“. Често пъти таксита отказват да отидат до тези райони на града.
След частичния ремонт на една от улиците, е покрита с асфалт шахта пред дома на жителка на Добрич. Пред bTV тя се оплаква, че мазетата им започнали да се пълнят с вода и фекалии.
Общественият транспорт в Пловдив е трагичен, в Хасково водата е негодна за пиене.
Съгласни ли са с тази идея хората от двата региона, в чиито листи се явявате на изборите – Пловдив и Хасково?
Сигурно знаете, че проблемът в Пловдив е, че община Пловдив стига до табелата на града. Голяма част от индустриалните предприятия около Пловдив са всъщност част от други общини, което означава, че и транспортът, и всичко друго е разпокъсано и е зависимо от това как ще се договорят две или повече общини за функционирането му.
Оттам Пловдив е и с доста лош обществен транспорт, съответно е и един от най-мръсните градове в Европа от гледна точка на замърсения въздух. Общественият транспорт в Пловдив е трагичен. Наскоро бе подновен договорът за концесия с една частна транспортна фирма за около 160 млн. евро. Но проблемът тук освен вероятно корупцията в общината е и разпокъсаността на Пловдив. Имаше един проект за градска железница по плана за възстановяване, който така и не беше реализиран заради мудността на общинската администрация. Ако той беше реализиран дори например с 10 спирки, това щеше сериозно да облекчи трафика.
А в Хасково какво очакват хората от вас?
В област Хасково проблемът с мръсния въздух е основно в Димитровград, където ТЕЦ „Марица“ 3 на Христо Ковачки функционира, защото местната инспекция по околната среда е изключително слаба и не може да се пребори с него. B Хасково големият проблем, естествено, е водата, тъй като тя е негодна за пиене заради наличието на опасни замърсители.
Пред полицейски служители мъжът заяви, че е на две патрончета водка с бира
Рекорд за шофиране след употреба на голямо количество алкохол постави 37-годишен мъж от Бургаско. Той е задържан на 30-и март около 19:30 часа, след като е установено, че управлява автомобил с концентрация на алкохол от 4,46 промила.
Когато полицейски патрул отива на място, шофьорът е в района на кръстовище, движи се назад по бус лента и опитва да се придвижи към паркинга на прилежащите кооперации.
Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене са сред основните пречки в бранша
Всеки трети търговец на дребно обмисля да увеличи цените си през следващите три месеца, показват данните от проучване на Националния статистически институт (НСИ), публикувано в понеделник. Според него, в сравнение с резултатите от изследването предходния месец, делът на търговците на дребно, които очакват продажните цени да се повишат през следващите три месеца, се увеличава и достига 34.1%.
Паркингите пред хипермаркетите в гръцкия град, който е само на 50 км от границата, са пълни с коли с българска регистрация
Хиляди българи пазаруват основни хранителни продукти и стоки за бита от магазините в гръцкия град Серес, който се намира само на около 50 километра от границата, съобщи кореспондентът на „24 часа“ в южната ни съседка Бойка Атанасова.
Проверка на място показа, че пазарът в Серес излиза с до 30% по-евтино, отколкото в Благоевград или София.
Един литър зехтин в Серес струва €8,50, докато същият продукт в столичен супермаркет е € около 12,50 евро. Подобна е ситуацията и при сиренето „Фета” или овчето сирене – в Серес то се предлага за €10,50-€12,50, докато в Благоевград и София стига €12-€14,50, или около 14% разлика в цената.
Прясната риба – ципура или лаврак, също е значително по-достъпна – до 21% по-евтина в Серес. Маслините, особено сорт „Каламата”, са сред най-силно отличаващите се продукти: цените им в Серес са с около 34% по-ниски. Гръцкото кисело мляко (цедено) също е по-евтино – €3,20 срещу €4,50 за килограм в България.
При сезонните зеленчуци разликата също е осезаема – доматите в гръцкия град са €1,80-€2,20 евро, докато в България достигат €2,50-€3,50. Дори при нехранителни стоки като прах за пране разликата е значителна – около 28% по-ниска цена в Серес.
54-годишен мъж почина след побой при опит да защити дъщеря си в Разградско.
Извършителят – 32-годишен криминално проявен и многократно осъждан мъж от заветското село Острово, е задържан в Районното управление в Кубрат. Това съобщават от Областната дирекция на МВР в Разград.
По първоначални данни инцидентът се е случил в дома на жертвата малко след 22.30 ч. снощи, където извършителят влязъл, за да притеснява 27-годишна жена. Баща ѝ се опитал да се намеси, но мъжът го нападнал с юмруци и ритници. Въпреки че на място пристигнал екип на Спешна помощ, 54-годишният мъж починал.
32-годишният извършител е арестуван, а пробата му за употреба на алкохол отчела 2,01 промила. Уведомен е дежурен окръжен прокурор. По случая е започнато разследване. Предстои да му бъде взета мярка за задържане пред Окръжен съд – Разград.
Кредитите на домакинства вече надхвърлят 29.3 млрд. евро в края на февруари 2026 година. Спрямо същия месец на 2025 г. те се увеличават с 20.7% (20.7% годишно повишение през януари 2026 година).
В края на февруари 2026 г. жилищните кредити са 17.299 млрд. евро и нарастват на годишна база с 27.8% (27.9% годишно увеличение през януари 2026 година).
Задържането на износа продължава и през 2024 г., а в някои общини се наблюдава спад на годишна база над 50%.
През 2024 г. предприятията в много общини вече отчитат свиване на износа, а на фона на последните данни за външната търговия на национално ниво няма причина да видим обръщане на тенденцията в показателите за 2025 година.
Производството пада, цените растат, а хората изчезват
През последните няколко години българската индустрия напомня на кораб, който плава в бурни води с платна, разпънати от вятъра на инфлацията. Гледайки финансовите отчети, човек би си помислил, че са настъпили добри времена – оборотите растат, цифрите набъбват, а графиките сочат нагоре. Но зад тази фасада, според последния анализ на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARAi), се крие една далеч по-сурова реалност. Българското производство не е в подем; то е в състояние на сложна метаморфоза, притиснато между изчезващата евтина работна ръка и енергийната несигурност.
Накратко, под повърхността на числата в отчетите се крие тревожна реалност: физическото производство се срива, старите двигатели на растежа са изчерпани, а страната все по-трудно се конкурира с европейските си партньори.
Инфлационният капан
Големият капан на периода 2021 – 2025 г. се оказа „ножицата“ между оборотите и реалното количество на произведена стока. През 2022 г. сектори като енергетиката и производството на междинни стоки отчетоха космически ръстове в приходите, но те не се дължаха на повече работа, а на драстично поскъпналите суровини и енергия.
Ако се погледнат само оборотите на българската промишленост, картината изглежда приемлива. Индексът на оборотите за 2025 г. стои на 122.2 пункта спрямо базовата 2021 г. Но именно тук се крие парадоксът – физическият обем на производството е паднал до 92.6 пункта. Казано иначе, България произвежда по-малко, но продава на по-висока цена.
През 2022 г. оборотът в индустрията отбеляза безпрецедентен скок с близо 57% спрямо 2021 г., докато реалното производство нарасна с едва 13.3%. Този дисбаланс доказва, че над 70% от номиналния ръст на приходите се дължеше на ценови ефекти (инфлация), а не на увеличен обем на продадената продукция“, отбелязват от PARAi.
Разривът между обем и стойност се е задълбочил в края на периода. Предприятията са хванати в класическа ножица: разходите за суровини и труд растат, но международните купувачи не са готови да плащат неограничено повече. Резултатът е свиване на маржовете и обемите.
Така, ако се извади инфлационният фактор, се вижда, че физическият обем на българската продукция започва да се свива. България вече не може да разчита на стария модел – да бъде „евтиният цех на Европа“.
Индустрия на две скорости
Не цялата промишленост обаче страда еднакво. Данните разкриват рязко разделение между две групи сектори.
От едната страна са металообработването, машиностроенето, аутомотив и електрониката – отрасли, които не само устояват, но и намират начини да увеличат износния си капацитет и да неутрализират инфлационния натиск чрез по-висока ефективност. Секторът на инвестиционните стоки е единственият, показал растеж дори в трудните 2023 и 2025 г.
От другата страна са текстилът, облеклото и обработката на кожи. Тези традиционни производства губят битката с нарастващите оперативни разходи и агресивната международна конкуренция. При нетрайните потребителски стоки спадът достига -9.38% само за 2025 г.
Енергийната катастрофа: от лидер към вносител
Може би най-драматичната промяна за петте години е в енергийния сектор. Още преди десетилетие България се гордееше, че е регионален енергиен износител. Тази роля е на практика ликвидирана.
През 2022 г. страната произведе рекордните 50 385 GWh и изнесе 13 665 GWh. Само три години по-късно, през 2025 г., производството е паднало до 36 121 GWh – спад от близо 28%. Износът се е сринал с 52%, докато вносът се е утроил, изтъкват от PARAi.
България губи конкурентоспособността си като регионален енергиен лидер. По-евтината енергия от съседни пазари (или от ВЕИ източници в Гърция/Румъния) измества българското производство, което е натоварено с високи цени на въглища и въглеродни квоти.“
Цената на въглищата е скочила над два пъти (2025 г. спрямо 2021 г.), а производството на ток от ТЕЦ е станало неконкурентно. Следствието е директно: енергоинтензивните производства вече не могат да разчитат на евтина местна енергия – едно от малкото конкурентни предимства, на което разчиташе родната промишленост.
Не може при 750 евро заплата да си плащаме фишове, заради това, че си изпълняваме задълженията, които са ни в длъжностната характеристика, коментира Климентин Милчев
„В края на миналата година направихме среща с Общинската комисия по транспорт. Присъства шефът на КАТ и „Охранителна полиция“. Поговорихме си, запознахме се с проблемите, казахме си, че ще търсим начин, за да преодолеем тази неприятна ситуация, но това така и не се случи. Дори напротив – броят на актовете се увеличи драстично. Ще искаме среща със служебния вътрешен министър и служебния здравен министър, за да ни гарантират, че можем да си вършим работата“, добави Климентин Милчев.
Ситуацията действително изглежда абсурдна, защото всяко излизане на автомобил от Спешната помощ е ясно регламентирано и може да бъде доказано, че парамедиците са пътували, за да помогнат на пациенти. Линейките са със специален режим на движение и не би следвало да се прилагат в пълнота всички правила за движение в Бургас.
„Имаме колега, който две седмици преди това да се случи, при изпълнение на служебни задължения, минава през светофара, плътно до друг автомобил. Човекът подава сигнал до шефа на КАТ, заради това, че бил стресиран от случилото се и колегата го наказаха с 3 месеца отнемане на книжката и глоба от 1000 лева. Все пак, ние изпълняваме нашите ангажименти, ние сме спешна помощ, не амбулатория“, каза Климентин Милчев.
Животните не били само за превоз – имали хубава козина, а в Комотини дори хапвали и месото им, но властите забранявали от здрави екземпляри.
В първите десетилетия на XX век по стръмните планински пътеки на Източните Родопи е можело да се види нещо, което днес звучи като сцена от далечни земи – кервани от камили, натоварени с жито, сол, руда, въглища и тютюн, които бавно изкачват и слизат по баирите през селата.
Пустинните животни били обичайна гледка от Тополовград и Хасково до Кърджали и Златоград, както и от Александруполис и Комотини до Ксанти.
Според данни на стопански и исторически изследвания към 1925 г. броят на камилите в България достига около 1000 животни, от които поне половината са съсредоточени в Кърджали, а около 300 – в тогавашния Кавакли (днешен Тополовград).
Tова не е екзотичен балкански фолклор – така изглежда реалният икономически модел, изграден от тракийските българи, прогонени от родните им села след подписването на Ньойския договор.
