Момчето е открито от баща му, който е подал сигнал в полицията

11-годишно момче е открито обесено в двора на семейната къща в град Оряхово, съобщиха от Областната дирекция на МВР във Враца.

Сигналът за трагедията е подаден снощи в 20 часа от бащата на четвъртокласника в местното Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“.

Мъжът съобщил, че е открил в двора на имота мъртвото си дете.

На място са изпратени екипи криминалисти. При извършения оглед по тялото не са открити следи от насилие. Образувано е досъдебно производство, като причините за смъртта на момчето са в процес на изясняване.

По неофициална информация в семейството, което има три деца, досега не е имало индикации за проблеми. Във фаталната вечер малкият Дилян си играел сам на двора. Бащата бил вътре в къщата и приготвял вечеря. Когато излязъл да потърси детето, той се натъкнал на ужасяващата гледка, пише „Бул Нюз“.

Съучениците на 11-годишното момче са в шок. В училището днес е пристигнал екип от МОН и психолози вече работят с децата.

Рискът от недостиг на керосин нараства с всеки изминал ден от затварянето на Ормузкия проток, а никой не знае кога или къде запасите ще се изчерпят. По-специално Азия и в по-малка степен Европа са двата континента, силно зависими от петрола и рафинериите в Близкия изток за доставките си на гориво, пише Франс прес.

България разполага с относително стабилни запаси от авиационно гориво на фона на нарастващия риск от недостиг на керосин в Европа, породен от продължаващото затваряне на Ормузкия проток, допълва агенцията.

Страни като Австрия, България и Полша са сред европейските държави с по-комфортни количества резерви, докато други, между които Нидерландия и Великобритания, са по-уязвими, а положението на Франция „не е нито добро, нито критично“. Като цяло Европа внася около половината от необходимия керосин от държавите в Персийския залив, което я прави силно зависима от доставките от Близкия изток.

Експерти предупреждават, че при продължаващи затруднения в транспорта на петрол през Ормузкия проток, още през май и юни може да се стигне до съкращаване на полети.

„В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.“ –  Иван Костов

На кого бихте приписали тези думи: ”Аз не съм мутра и никога не бих погазил закона”? Едва ли някой би се сетил, че това са думи на Иван Костов изречени за самия него през 2007 година. С тази фантастично недостижима кауза за български политик да не погазва закона, бих помогнал за развенчаването на няколко мита относно Иван Костов.

Първи мит: Иван Костов мрази комунистите и се бори срещу тях

Защо това твърдение е абсурдно? Отговор намираме в биографията на Иван Костов. Иван Костов е бил на обучение в СССР и по-точно в град Кременчук, където се е учил за летец в селскостопанската авиация. Всъщност говори се, както от Андрей Луканов, че е бил обучаван от ГРУ (Главното разузнавателно управление на Съветската армия).

Случайни хора не ставаха началници в планов отдел на даден завод, какъвто е бил Костов, който по това време е завършил и Висшия икономически институт „Карл Маркс”/1974г./ със специалност политикономия?! През 1981 г. Костов се дипломира в Софийския университет „Климент Охридски” по специалност-„ Математическо моделиране на икономическите процеси”. През 1983 г. защитава във ВИИ „Карл Маркс” дисертация на тема: „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки. Да помислим малко! Антикомунист става специалист с научна степен по политикономия по времето на комунизма?! Вижда ли някой противоречието?! Костов е старши асистент в катедра „Политическа икономия” на Центъра по идеологическите дисциплини!!! Неговият шеф на катедра проф. Алексиев пише за Иван Костов: „ Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система.”

Венец в творенията на Иван Костов е статията му във вестник „Работническо дело” от 30 ноември 1989 г. със заглавие: „Никаква отсрочка” в нея Костов се обявява срещу чуждите фирми и монополи, които ще ни лишат от собствените ни ресурси. Той пише: ”Никой няма да дойде за да ни помогне. Ще дойдат, за да правят тук своя бизнес.” Това са „икономическите” виждания на специалистът Иван Костов, който по-късно само месеци участва в екипа на разработил национално съсипващ план –Проекта „Ран-Ът”, който поставя идейното начало на пладнешката приватизирания. Иван Костов не скача по площадите, пише статии за „Работническо дело”?! Нагажда се на Кръглата маса да бъде съветник на Андрей Луканов от страна на БКП. Когато докладват на Луканов тази кандидатура, той маха с ръка и казва: ”Абе не сме изпаднали до асистенти. Разполагаме с професори по политикономия!” Това пише в своята книга бившият президент Жельо Желев- „Въпреки всичко” издадена през 2005 год.! По свидетелски признания на съпруга на Нора Ананиева, проф. Ананиев научаваме пак от този източник нещо което помага да признаем първия мит за развенчан напълно: ” По време на Кръглата маса, Иван Костов лично е идвал при тях и е искал от Луканов да му даде повече свобода да работи. Може би е очаквал да бъде издигнат за изборите за ВНС именно от тях. Луканов му казал: „Засега такива асистенти не ни трябват.”

За него бившият президент Желев пише, че се е появил с бизнес предложение да търгува държавна информация като амбулантен търговец около 14 декември 1989г. За Костов той твърди, че има негативно отношение към създадения през 1989г. СДС.

Мит е, че Иван Костов се е борил срещу комунистите и не е облагодетелстван от тях.

Дългогодишния член на СДС Николай Гацев пише в открито писмо до Градския съвет на СДС-София, че Иван Костов при среща с Андрей Луканов е уговорил падането на правителството на СДС начело с Филип Димитров през 1992г., а комунистите от БСП начело с Николай Добрев му връщат жеста през 1997 г. и той идва на власт. Далеч преди тази дата през 1991 г. Иван Костов е финансов министър в правителството на Димитър Попов. На този пост той е предложен от комуниста проф. Румен Георгиев, оглавявал „Минералбанк”, която е създадена през 1980 г. за да отпуска държавни заеми за големите предприятия и обединения на социалистическата индустрия. Това е касичката на червените пари, която към 1990 г. е със 700 милиона щатски долара дълг. Точно този комунист-икономист е предложил Костов за финансов министър?! Преценете сами мрази ли Костов комунистите и бори ли се срещу тях?!

Втори мит: Иван Костов е реформатор и проведе значими реформи

Иван Костов проведе „реформи” чрез които обогати своите съпартийци и не на последно място себе си . Увеличи данъците. Въведе около 150 лицензионни и разрешителни режима и затлачи дребния и среден бизнес, като по този начин създаде благоприятна среда за държавна корупция.

Инвеститорите не искаха и да чуят за България, освен руските. Вместо приватизация от чужди инвеститори се състоя пладнешка приватизация от вътрешни съмнителни дружества и физически лица, приближени до бившите комунисти или до Костов и СДС. Властта беше силно централизирана, за да може комисионерството на държавната администрация да се развива. Създадоха се нови монополи като НЗОК.

Докторът на икономическите науки Иван Костов участвал в изготвянето на програма „Ран-Ът”, която провежда на практика чрез приватизацията, като от материални активи на България в началото на 1990г. около 133 млрд. щатски долара, които са изтъргувани в хазната влизат САМО 1.7 млрд. долара! Да припомним няколко фрапиращи примера на приватизация. МДК „Пирдоп” подарен на Юниън Миниер срещу нищожната сума от 55 млн. щатски долара ! При производството на злато, сребро, платина, електролитна мед, почивни станции на планина и море, сграден фонд и др. сумата е смешна. НХК „Нефтохим” е продаден за 106 млн. щатски долара при оценка на активите на НХК за около 3 млрд. долара. Само от скраб можеше да се вземат повече пари в пъти над цената за приватизация. БГА „Балкан” беше приватизирана за цената на един апартамент-132 000 щатски долара, а Гад Зееви приватизатора на „Балкан” е спечелил от продажби на авиопарка над 300 милиона щатски долара и осъди в Париж, България да му плати 10 млн. долара неустойки за неизпълнени клаузи по приватизационния договор.

ПЕЧАЛБА ОТ 2280 ПЪТИ ЗА ГАД ЗЕЕВИ И ЗАГУБИ ЗА БЪЛГАРИЯ!!!?

Не е истина, че валутния борд е замислен от Иван Костов, заслуга, която му се

приписва. Още през 1991 година се обсъжда валутен борд в България. В началото на есента на 1996 г. Жан Виденов обяви, че „най-доброто лекарство за българската икономика е въвеждането на валутния борд (наричан тогава паричен съвет)!!! Тогава Иван Костов се обявява, че такова нещо в българската история не е имало и че това означава отказ от национален суверенитет?!

Ако за реформа приемем аферата „Сапио”, това е нагъл пример за ограбване на държавата с 13.5 млн. щатски долара. Това е тежко длъжностно престъпление извършено с личния подпис на Иван Костов като финансов министър разрешил безмитен внос.

Толкова за „реформите” на Костов, те са по-скоро с вкус на криминални престъпления.

Трети мит: Иван Костов спасил България

Много станаха спасителите на България?! Иван Костов даже не направи всичко да спаси реакторите на АЕЦ, а се съгласи послушно с еврочиновникът Ферхойген и сложи кръст на реакторите от малките блокове от І до ІV през ноември 1999г. Както разбрахме валутния борд не е патент на Костов и на практика започна да се прилага при служебния кабинет на Софиянски. Иван Костов даже не се опита да спаси българските медици в Либия, а си зададе въпроса: „ Ами ако са виновни?”. Костов е бил предупреден месец преди арестите от Националната разузнавателна служба ?! Дали пък не е спасил България, като е накарал съпругата си Елена Григорова-Костова да се откаже да бъде повече партиен секретар и през 1997 г. да се хвърли в бизнеса като управител на „Булс”-ООД, заедно със Зоран Ристич, който е издирван за фиктивен износ на горива?! Интересни неща са ставали по време на югоембаргото с националните спасители?!

Сигурно Иван Костов е спасил туризма в България ?! Едно е ясно, че не е спасил а спазарил „Златни пясъци” за себе си чрез своя ресторантьор Славчо Христов, който е финансирал РМД-то, което купува за 80.8 млн. долара чрез БРИБанк, която контролира.

„Спасителният” кръг за Костов- Олимп придобива: Стопанска банка, военните предприятия „Арсенал”, „Бета”, „Пима” и „Трема”, „Бороспорт”, СИ Банк, „Пампорово” АД. Костов осигурява приватизацията на фармацевтичните заводи в Дупница, Разград и Троян за зетя на Георги Атанасов- Петър Терзиев и за роднина на Петър Дюлгеров членове на ЦК на БКП и Политбюро на ЦК на БКП срещу комисионна от 5 млн. долара.

По-късно тези заводи са продадени на външен инвеститор.

Ето как Иван Костов и сие „спасяват” България?!

Това са само три от митовете за Командира, но са показателни за неговото минало, морал и настояще и очакващите „успеха” на т.нар. „нова“ Синя коалиция, както и обикновените избиратели трябва да знаят за кого си струва да се гласува.

https://www.bulblog.com/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D1%82-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2

Досието на Иван Костов

ДОСИЕТО НА ИВАН КОСТОВ – Истинската биография на Иван Костов

На 1 февруари 2012 година, България се поклони пред паметта на жертвите на комунистическия режим. Иван Костов не уважи събитието. Очевидно, че за него това не е нито важно, нито тези жертви заслужават присъствието му. Президентът Росен Плевнелиев беше там. Там беше и Мартин Димитров. Защо Гаргамел не се появи ще разберете от биографията му.

”В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.”

 „Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол.”

Иван Костов

Иван Костов е роден е на 23 декември 1949 г. в гр. София. Няма данни от какво семейство произлиза и за икономическото им състояние и политически убеждания. До 1969 г. е работник в Слаботоковия завод в София. Военната си служба отбива в Кърджали. След 1970 г. той кандидатства за летец в БГА ”Балкан” и заминава на школа в Кременчук, Украйна, където пребивава около два месеца. Когато научава, че е резерва в списъка на кандидат студентите във ВИИ ”Карл Маркс”, той се връща в България. Приет е за редовен студент и през 1974 г. се дипломира със специалност ”Политикономия”.

Започва работа като началник „Планов отдел” в завод за преработка на хартия, Гара Искър, а след това е началник „Планов отдел” на ДСО Вторични суровини.

През 1982 г. завършва вечерно висше образование в СУ ”Св. Климент Охридски”, физикоматематически факултет, магистър по математика, със специалност ”Математическо моделиране на икономическите процеси”.

В периода 1982 – 1984 г. Иван Костов е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант защитава дисертация на тема „Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки.

След Москва, Костов работи като асистент във ВМЕИ „Ленин”, катедра ”Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини. През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в Научно изследователски институт по „Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България”. Институтът работи за Държавна планова комисия и Министрески съвет и участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс. Това е много отговорна работа дори и за партиен член, а Костов е безпартиен и му се гласува голямо доверие.

”През 1988 и 1989 г. Иван Костов упорито прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра „политикономия”, където Костов е асистент, казва: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”.

В края на 1989 г. и началото на 1990г., когато вече е създаден Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник ”Работническо дело” Костов публикува две статии, в които съветва БКП как да елиминира опозицията.

         На Кръглата маса, Иван Костов е нещатен експерт на казионната КНСБ, която участва в преговорите с групата на БКП. Като такъв той иска да седне на местата определени за БКП, но Луканов не разрешава, казвайки: ”Абе не сме изпаднали до асистенти, разполагаме с професори по политикономия”. Това пише Желю Желев в своя книга.

Друг един изявен седесар и участник на Кръглата маса – Венцислав Димитров казва: „Убеждавах Костов да работи за СДС, но той ми отказа. На „Раковски” 134 бях събрал 50 – 60 души икономисти, независимо какви са били преди това, но Костов не дойде. Каза ми: „Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол”. От изказването на Венцислав Димитров се разбира, че на СДС липсват подходящи кандидати за депутати във ВНС. Затова така ухажват Костов.

Заедно с проф. Беров и Емил Хърсев, срещу заплащане Иван Костов участва в изготвянето на икономически анализи за Кръстьо Петков – председател на КНСБ.

Явно Костов е направил впечатление на БСП като икономист. Статията му „Анатомия на илюзиите” е отпечатана в списание ”Отечество” на 11 юли 1989 г. и има широк отзвук. Тя е публикувана само няколко месеца преди преврата и е използвана от Андрей Луканов в доклада, изнесен на 13 юли 1989 г. на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Това е приносът на Иван Костов в борбата на реформаторите в БКП начело с Андрей Луканов. Очевидна е връзката на Иван Костов с Андрей Луканов и БСП.

Костов вече е назначен за щатен експерт на КНСБ и като такъв присъства на Кръглата маса в групата на БСП, наблюдавайки отблизо борбата между политическите партии. Улисани около многото проблеми на преговорите, Желю Желев и синята групата около него, не разбират за контактите на Иван Костов с хората на БКП и желанието му да се хареса на Луканов. Желев казва: „Ние продължавахме да го убеждаваме да се кандидатира от името на СДС за депутат.” Няколко дни преди да предадем листите, през май 1990 г. му казах: „Иване ще се явиш ли или не” Той ми отговори: ”Дайте ми три дни да питам жена си”. Аз, Любо (Любомир Павлов) и Софиянски се спогледахме. „Погледнах го очудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите”(БСП), пише Желю Желев в книгата си ”Въпреки всичко”. След два дни Иван дойде и каза ”Добре, жена ми каза Да”. Тогава Желев не е могъл да предполага, че това е негово преднамерено поведение и тактита.

Иван Костов е включен на пето място в пропорционалната листа на СДС в гр. Пловдив и е избран за депутат във Великото народно събрание.

След време Желю Желев ще пише: „Сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка”. За съжаление, това е една много грешна преценка, защото Иван Костов преднамерено се показва не такъв, какъвто е в същност.

Следейки политическите спорове и игри в хода на Кръглата маса, Костов прави много точна преценка на политическата ситуация и вижда обречеността на социалистическата система, усещайки и нейния край. Той показва прикривани досега качества – реална оценка на обстановката в страната, съобразителност и нюх. И взима важно решение – да премине на другата страната – на страната на опозицията.

Политическата метаморфоза у Иван Костов, става без особени морално – психологически сътресения и прикрито. Депутатът във Великото народно събрание Иван Костов е избран за председател на икономическата комисия в парламента. Очевидно, той не само е показал професионална компетентност, но е успял да спечели доверието на депутатите от СДС, без да загуби разположението на БСП, които са болшинство в парламента. И тук се чувства невидимата ръка на Луканов.

В книгата си ”Въпреки всичко” Желю Желев след време ще пише,че Иван Костов не притежавал никакви качества на политик. Не е ясно дали Желев разбира грешката си, но той е човекът, който направи Костов депутат от СДС и му даде възможност да заблуди всички с миналото си, сливайки се със синята идея. Желев вкарва в СДС поредния „пребоядисан” политик и му предостави възможност да се развива и прави кариера.

В края на 1990 г. Иван Костов става министър на финансите – един от тримата представители на СДС, заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров, в коалиционното правителство на Димитър Попов.

Д-р Тренчев, единствен се е обявил срещу номинацията на тримата за тези постове. Никой друг от лидерите на СДС, включително и Желев – вече президент, не са показали, че са против или че имат резерви по отношение на някой от кандидатите..

Иван Костов остава финансов министър и в правителство на СДС, начело с Филип Димитров. Там се налага като авторитетна и дори авторитарна личност, поведение, което недвусмислено показва, че в действията му до сега е имало добре прикрита демагогия и поза. Авторитарното качество у Костов много бързо ще се развие. Все по – често ще го прилага, за да демонстрира своето превъзходство, сила и власт и след време той ще бъде наричан ”Командирът”.

След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов, вече наложил се трябва да заеме неговото място. Но по време на избора на Костов за лидер през 1995 г., се разбира, че в същност той не e член на СДС. За да се смегчи гафът, политическа отговорност за кандидатурата му поемат Стефан Софиянски и Едвин Сугарев. После признават, че това било най – голямата глупост, която извършили.

Очевидно, Иван Костов е придобил изключителната способност за политическа мимикрия и демагогия. Овладял е и силното оръжие да манипулира и заблуждава, след като е успял да се издигне до кандидат за ръководител на СДС, без да е член на партията. Той вече се е утвърдил като лидер, придобил е голяма популярност и е спечелил много привърженици на синята партия. Дали Костов наистина дълбоко е погребал социалистическата си „закваска”? Може би това ще се разбере по – късно.

Иван Костов не дава ни най – малък повод за съмнение, че някога е споделял друга идеология. Привържениците на синята идея, обхванати от еуфорията на повторното им възраждане през 1997 година, забравят или не знаят миналото на Иван Костов и го величаят, понасяйки го „на ръце” към властта, без да се колебаят и без да знаят какви ще са последиците.

На 19 април 1997 г. се провеждат изборите за обикновено Народно събрание. Обединените демократични сили (ОДС) начело със СДС печелят убедително. В Народното събрание, със 137 депутати те ще имат пълно мнозинство. Основният политически противник – БСП, печелят едва 58 гласа. Болшинството на ОДС в парламента дава големи управленски възможности на бъдещото правителство. То трябва да извършва тежки и болезнени реформи, за да измъкне България от „блатото”, в което е вкарана от управлението на БСП. Тази тежка задача ще падне на раменете на бъдещия премиер Иван Костов.

Преди да направим анализ на Костовото управление, ще проследим неговото развитие до премиерския му пост, защото пътят на неговата метаморфоза е сложен. Тя минава през две идеологии ,а може би и през някакви тайни архиви на служби, които винаги стоят на „тъмно”. Освен мнението и оценките на Желю Желев – създателят на СДС и бивш лидер на синята партия, който е издигнал и работил с Костов, ще разкрием мненията и на други известни деятели на синята идея.

Емблематичната фигура на българския преход и един от създателите на СДС, несменяемият председател на КТ ”Подкрепа”, д – р Константин Тренчев, с огорчение и мъка казва: „Идеята СДС вече е овъргаляна в калта, от онези, които я приватизираха”. „Когато създавахме СДС, нямаше нито Иван Костов, нито Александър Божков, нито Муравей Радев. За нас СДС беше голяма мечта, която съвпадаше с тази на народа. Защо се стигна до това да напуснем – защото ние не сме изгонени, отлюспени или изключени. Когато правителството на Филип Димитров трябваше да смени това на Андрей Луканов, ние настоявахме в кабинета да не бъдат включени три имена – Димитър Луджев, Иван Пушкаров и Иван Костов. Бяхме работили с тези хора и знаехме техните качества и настроения и си давахме сметка, че те с политиката си не обслужват идеалите на СДС. Конгресът ни от февруари 1992 г. излезе с декларация искаща оставките им. От този период започна и оттеглянето ни от СДС. Поискахме статут на наблюдател, защото беше започнало завладяването на съюза от онези, които нямаха нищо общо с него”. Тренчев никога не е имал аспирации към постове или власт в СДС.

Друг известен създател на СДС, убеден привърженик на синята идея и ползващ се с широка популярност – Едвин Сугарев, пише в отрито писмо до Костов: „Г-н Костов, нямате морално право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте и политическия дух, който „поругахте”. „Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра” – пише Сугарев в отвореното си писмо до Костов.

Желю Желев, макар и със закъснение също разбира, че Иван Костов е един от главните виновници СДС да измени на своите цели и идеали, което е довело до нейното разцепление. Костов съзнателно отстранява старите кадри на СДС и се огражда с нови, със съмнителен морал, които търсят властта заради парите. Желев не може да прости на Иван Костов изказване, което е направил, опонирайки на Симеон ІІ за нуждата от ”незабавната смяна на политическата система”. Костов казва:

„За тези, които сме изстрадали 10 години преход, политическата система е тази, която пази конституцията на страната. За нас смяната й бе на 14 декември 1989 г., когато на площада искахме да падне чл.1 от бившата конституция – това е преходът от тоталитарна държава към европейска демокрация”.(в-к „24 часа”, 12 април 2001 г.)

На Национална конференция на СДС, лидерът Костов казва: „Ние сме седесарите. Ние още на 18 ноември 1989 г. излязохме на площадите и поискахме свобода и демокрация. Ние извикахме първи „Долу БКП”.

Иска се голяма наглост и липса на политически и човешки морал, за да се правят такива декларации.

По време на събитията през ноември 1989 г., Костов гони кариерата си, преследвайки партийно членство. Неговата подмазваческа статия ”Никаква отсрочка” е написана на 12 ноември 1989 г. и отпечатана на 30 ноември в партийния орган „Работническо дело” и няма лозунги „Долу БКП”, а апел за „силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите”. Държавната власт тогава е в ръцете на БКП и Държавна сигурност.

http://www.extremecentrepoint.com/?p=10842

ИВАН КОСТОВ – Безочливо лицемерие и наглост.

Иван Костов и Андрей Луканов имали среща, на която договорили вота на доверие на правителството на Филип Димитров, който доведе до сваляне на първото правителство на СДС, се твърди в писмо на Николай Гацев, председател на 3-ти Местен клуб на СДС “Оборище”- София, член на СДС до Градския съвет на СДС – София, депозирано снощи, съощи БГНЕС.

В това писмо в метафоричен стил Николай Гацев, който спечели делото пред Върховния конституционен съд за някои оспорвани текстове от устава на СДС, разказва една история, която дълго време е премълчавал. “Много пъти съм искал да разкажа на този беден и излъган десен български електорат, какво съм видял и чул случайно, още като юноша, в един почтен дом, на един почтен възрастен български десен политик /Борис Кюркчиев, бел.ред./ – някъде в София, някъде в квартал “Изток”, някъде в един апартамент на кръстовището на улиците “Чехов” и “Райко Алексиев”. Там се случи превъплъщението на Потър във Волдемор”, пише Гацев и добавя, че за да го наследи по-късно Волдемор трябвало да изпълни своята първа пъклена мисия.

“Трябваше да убеди, онзи първият – “Страхливият” от Азкабан /Филип Димитров, бел.ред./, да си поиска вот на доверие в Парламента и да го подсигури, че вотът нямало да мине…

И ако ме питате, мене – Николай Гацев, тогава обикновен студент от митингите, откъде знам тези неща и откъде знам какво се е случило и говорело там – ами по съвсем битов и не много коректен път – просто седях в кухнята на този апартамент /бях нещо като послушник на възрастния политик/ и забавлявах стопанката на дома – също като мене, изолирана от разговорите. Но панелите не можеха много да мълчат”, пише още синият политик. “Бях много млад и зелен… и бях шокиран да видя заедно бъдещият Волдемор /Иван Костов, бел.ред./ на среща със самия Луцифер /Андрей Луканов, бел.ред. /. После и двамата отричаха, че са се виждали”, свидетелства Гацев: “Аз реших да извърша нещо не много почтено -”Страхливият” беше мой политически кумир – в семейството ми ставахме и лягахме с името му, майка ми дори му каза много нетактично и непосредствено в очите, “….. че не става за Премиер, а за Патриарх на България”. Затова отидох и му казах за срещата на бъдещия Волдемор с Луцифер и всичко, което бе дочуто на срещата им.

“Страхливият” нищо не направи – само ме успокои, че вотът нямало да мине или щяло да има най-много някои козметични промени в правителството”. Резултатът е известен – кабинетът падна и беше сменен с друг, на някакво си ново “динамично” мнозинство, а Николай Гацев добавя, че Луканов дори е наричал Костов “нашето скрито оръжие”. Още от годините в СССР…”. В края на писмото си Гацев в същия метафоричен стил призовава своите съпартийци да се борят с Лорд Волдемор и силите на Мрака.

Иван Костов и Андрей Луканов договорили свалянето на правителството на Филип Димитров

Мястото на Иван Костов е в БСП?

Кольо Парамов

Предложението, което направи депутатът Т.Великов по време на вота на недоверие, Станишев да прибере Ив. Костов в БСП е много оригинално, за което искрено го поздравявам. Това е изключително точно попадение и съжалявам, че не съм се сетил досега за него. Която детайлен анализатор костовед и задкулисен познавач на живота на Иван Йорданов Костов, намирам доста сходства в мисленето и прагматиката на този тъмносин политически титан, близки до тези на Станишев. Ако трябва да конкретизирам, трудно бих бил накратко да изчерпя темата, но все пак някои основни прилики няма как да не ги опиша.

Още повече, че тези дни на среща в Лондон с водещи консерватори, без да подозирам за предложението на г-н Великов, бях категорично откровен: „Дясното в България е толкова измамно и фалшиво, че дори изумруда с многоцветието си не би го обхванал.”

Кормчията Костов е като потъващ „Титатик”, но проявява способности на балкански факир: едно говори, друго подготвя, трето прави, четвърто обяснява, а пето реализира. Непоправим чародей на наглостта, съчетана с безскруполна безнравственост, язвителна и подла човекомразност, политическа безпринципност и хамелеонщина.

Но защо наистина мястото на Иван Костов е в БСП?

Ето пет тези в подкрепа на горното:

1. Между 11-14.ХІІ. 1991 г. в София в Партийния дом се проведе 40 конгрес на БСП. СДС управляваше България вече втори месец и бяха решили да обявят БСП извън закона, но интелигентно и без сътресения. СДС имаха решение да не се допусне конгреса да се проведе в партийния дом, като начало по извеждането на столетницата от държавната собственост. В БСП знаехме за тези намерения на управляващите и бяхме осигурили Спортната зала в Студентския град за провеждането на конгреса. Ние, тогавашните реформатори, очаквахме, че ако този конгрес се състои извън обичайното място, извън партийния дом, БСП щеше да се разцепи и проживковското крило няма да успее отново да се наложи. Тогава разчетеното социал-демократизиране ва комунистическата партия щеше да стане факт, а й Дертлиев и Европейската левица бяха осъзнали необходимостта от това.

Иван Костов получи задача от БСП и той остави конгреса да се състои в партийния дом. Канцелариите на орг.отдела и вътрешно партийния апарат от времето на БКП овладяха ситуацията и направиха всичко възможно новите политически органи на БСП след конгреса да нямат нищо общо с реформаторите.

По този начин, ние, антиживковистите, останахме с пръст в устата, а Иван Костов осигури запазването на мастодонта БСП и по този начин подпомогна избирането на Жан Виденов.

Първата работа на Жан бе да нарочи по места и в центъра всички онези, които бяха за основната реформа. Той започна и проведе през следващите 60 месеца ожесточена борба с реформаторите в БСП, а остави на пълно спокойствие опозиционера Иван Костов, за да му предаде впоследствие и цялата власт. Затова днес Станишев трябва да приеме Костов в редиците на БСП.

Защото същият Костов има голям, решаващ принос за запазването на БСП в днешния й вид.

2. След случилото се на Боянските ливади през август 1992 г. СДС стартира към своето бъдещо насипно състояние. Тренчев беше успял да хване дирята на сянката на Иван Костов, но нямаше целия инструментариум да я пресече.

Между 15-17 октомври 1992 г. от затвора Андрей Луканов даде указание да задвижим махалото на сътресението в СДС, пазейки прецизно образа на Иван Костов. Иван Йорданов като добър последовател на Макиавели, бързо усети, че идва звездният му шанс и свърши „прекрасната” си разрушителна роля в кабинета на Филип Димитро. Две седмици след това, на заседание на МС, той убеди премиера, че е нужно „ да се предприемат някои мерки, които да докажат, че кабинетът е стабилен”, т.е. да се поиска вот на доверие.

Филип Димитров, омагьосан от разномислието и силата на речта на Алекс Алексиев и омотан от празнодумството на една кохорта псевдокорифеи около него, изглеждаше като марсианец .

Костов бе на крачка от целта си и на 13/14 ноември 1992 г., когато успя да убеди Филип за вота на доверие. На 20 ноември 1992 г. късно следобед на бодрия и празнично облечен като бъдещ министър на войната Христо Бисеров му се прекърши силата. Кабинетът падна и той осъзна, че може би никога няма да стане министър и няма като такъв да остане в историята на България. На Бисеров ще му трябват още цели 8 години, до май 2000 г., за да разбере, че Костов, по схемата на БСП, е съборил кабинета на Ф.Димитров, само с 10 изречения. Без да член на СДС, Иван успя да разбие напълно Съюза на демократите, като по този начин си осигури правото да получи ключа на „Раковски” 134.

Ако Костов, не беше съхранил БСП, Станишев вече

10 години щеше да се лута без работа.

3. След като подрани с кандидатурата си за премиер за първи път /9-12 декември 1992 г./ макар че го предложихме, дори открито от БСП, Костов бе помолен да почака. И той твърде педантично и търпеливо изпълни това изискване. За това търпение на Костов могат твърде добре да разкажат Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Но те едва ли ще пожелаят да сторят това.

По онова време имах някакви, да кажем, сериозни контакти и връзки с лабораторията на Венцел Райчев / без Кънчо и Андрей да знаят/ и мога да докажа как БСП направи Костов лидер на СДС, а после го подготви и за премиер.

През юни 1996 г. Андрей Карлович уреди чрез Джордж Буш-старши приемането на Костов в Белия дом. Посещението бе подготвено старателно и с най-големи подробности, и въпреки разстрела на Луканов – на 2 октомври – в края на ноември 1996 г. посещението бе проведено. Костов замина за САЩ с цялостна, детайлизирана картина за състоянието на банковата ни система, за всички наличности и бъдещи ангажименти по плащанията. Без преувеличение мога да кажа, че Костов знаеше много повече от Жан Виденов и Румен Гечев взети заедно. А пък те и много не се интересуваха от тези неща.

Няколко човека, в продължение на цели 3 месеца, подготвяхме тази пълна информация за състоянието на страната след 18 март 1996 г. за нуждите на Луканов. Информацията обхващаше цялото стопанство, по раздели и отрасли, както и подробни детайли за банковата ни система, включително и преизчисления за модел на валутен борд, които бяха готови още през септември 1996 г.

След смъртта на Луканов, бившият му колега Вакил Ванов ги занесе на Иван Костов, а пред Ванов аз разговарях по телефона целево с Костов. С тези материали, а не с негови изчисления и анализи Командира замина за Америка и без препознат като бъдещ министър-председател.

Днес лъжецът И.Й.Костов, ми приписва виновност за хиперинфлацията в България или за търговските банки, макар че никога през живота си не съм отговарял за банковия надзор. За това какво стана между 6 декември 1996 г. и 7 януари 1997 г.не мога да разкажа, защото ще наруша закона като длъжностно лице. През този период обаче Андрей Райчев и Кънчо Стоев имаха 17 известни на мен срещи с лидера на синята опозиция. Точно на тези срещи е станало ясно как БСП ще осигури премиерския пост на Иван Йорданов Костов.

Две седмици преди да стане президент на СДС, на 20 януари 1097 г., Петър Стоянов едва ли е очаквал, че неговият партиен началник е ръководен от дългата ръка на „Позитано”. Затова днес мястото на бившия Командир е отново в БСП и Станишев трябва да го покани да се завърне при своите.

4. Като прие изцяло задкулисната връзка и гаранциите дадени от Райчев- Стойчев за легитимирането му като бъдещ премиер, Иван Костов успя твърде рано да се отдели от възможността Кольо Добрев директно да го процедира. Тогава Добрев искаше безболезнено да изведе Жан, лансирайки Първанов . Добрев разбираше, че изхвърля Жан на бунището, макар че му се беше много доверил. Но най-важна задача за БСП бе да ограничи амбициите на Костов. Един непрогнозируем, независим и силен министър-председател можеше да разпердушини каймака на БСП и да ги натика в миша дупка за золумите, които направиха в държавата. И след като изхвърлиха независимият и неподатливият на никакво влияние Жан, Добрев и Първанов стигнаха до т.н. „Неписано споразумение” с Ив. Костов.

Това Споразумение е факт и един ден ще бъде обект на голямо изследване от страна на историците. От една страна то гарантира спокойствие на Г.Първанов и Н.Добрев, а от друга даде на Иван Костов пълна власт и наличието на беззъба опозиция за целия мандат. Както и стана.

БСП получи обещаното – косъм не падна от главите на виновниците за хиперинфлацията, която предизвикаха. Не се потърси никаква отговорност от никого, жестокият антикомунист Костов осигури на елита на БСП пълна ненаказуемост. Заведоха едно наказателно дело срещу Кирил Цочев, най-добрият министър на Жан Виденов и го елиминираха от управленски възможности за цели 15 години.В същото време не бе отменена нито една фалшива приватизационна сделка в ущърб на България, не се върнаха парите от външнотърговските дружества за 1580 млн. долара, не се потърсиха парите като остатък от първия заем на Световната банка. От своя страна БСП не си мръдна пръста за последствията на „икономическата ера” нот управлението на Костов. Над 40 млрд. лв. собственост, бе раздадена за 900 млн.лв и , от които платени на половина. Цялата материална база бе унищожена по-безпощадно от върлуващи варвари. Като настървен завоевател политиката на Костов разруши всичко, което даваше някакъв национален доход. Ликвидацията на българското стопанство е най-значимата регресивна роля на БСП по пътя към нейното олигархоизиране. Тъкмо Иван Костов създаде условията и възможността да се извърши извратената масова приватизация, измислена от „Позитано”, като тя беше премоделирана и използвана като приьом за обсебване и тотална кражба на държавното имущество.

Костовите капиталисти и днес определят приноса на всеки в демократичното българско общество. Те издават вестници и списания за култура, политика, поръчват рецензии и публикуват изследвания, обслужващи тяхната „истина” за нова България.

Ето защо Иван Костов трябва да бъде поканен официално от Станишев, да се завърне при своите съглашатели.

Бившия Командир има огромни заслуги към БСП, той е идеално теоретично подготвен, особено по въпроса как с лява ултра демагогия може да се върви към овладяване на дясното у нас. Но този филм е вече към края си!

5. След като дезорганизира цялото си правителство по схемата на зависимостта и обвини половината си министри в корупция, а не ги доказа, Иван Костов стартира нова двулична подмяна. Сменяше силното и работещото със слабото и мимикрийното, но пряко подчинено и доволно предано. На Жотев след години му се случи за ди скубе косите, за това, че е подвил гръб на Драгалевския титан. Така го завири царската декларация от 6 април 2001 г. , когато министър-председателят и обкръжението му бяха сигурни, че ще векуват, заради добрата си работа към БСП. Тогава, през май 2001 г., когато Костов разбра, че Белият дом и другите му съюзници са го пуснали по улея към канала, той се втрещи, но не за съдбата на СДС, а за своя имунитет. Ако имаше стопроцентова гаранция за своя имунитет, той нямаше толкова жестоко да се саморазправи със своите.

Но Костов никога не е гледал на СДС като на свои. Той винаги е гледал на сините като сбор от други, които са призвани да работят за него. СДС не беше негово достижение, а натрапено наследство и Костов добре осъзна това. Още през май 1990 г., когато бе сложен на 4 място в Пловдивската листа на СДС, той схвана, че го използват за дубльор. За три дни размишления пред Елена, пред КНСБ и БСП, той проумя най-голямото вътрешно противоречие: бе заслужил да бъде сред първите в оригинала, наречен БСП, а го изпратиха да бъде дубльор в неговото копие!

Стремежът му към оригинала на червените и пренебрежението на сините тежко го нарани, унижи и обиди жестоко. Не го преглътна до края – беше гост в СДС, стана лидер, но натрапник, който всъщност направи всичко да провали синята идея, а накрая я напусна, като остави тялото без своя дух.

Напусна СДС, но си направи с нейните ресурси своя бутикова организация.

В продължение на четири години президентът Петър Стоянов го измъчи допълнително, неговото поведение и автономност твърде силно го дразнеше. Президентът еманципира друга политика, друг стил, друга човечност, друга визия. И не само пред „Събора на Рожен”, когато публично, макар и метафорично, държавният глава извади конфликта на яве.

Командира никога не прости на президента, че го победи нравствено. И му организира унижението с резултата на следващите президентски избори. С изключение на Бонев, на когото не можеше да влияе, Костов обяви Доган за проклятието на България и безпроблемно реализира Първанов на червения килим. „Неписаното споразумение” отново проработи. Резултатът се изравни – 1:1. Първо Първанов чрез Добрев направи Костов премиер и му осигури 4 години спокойствие. После Костов направи Първанов президент, и то в най-тежкият му период, когато в БСП го мразеха и се чудеха как да се отърват от него.

Костов подхлъзна и препъна Стоянов, защото президентът вече беше на „ти” с Белия дом. А Белият дом знаеше вече много добре за лошите му привички, знаеха за митниците, за Кольо Самоковеца и никой не можеше да им промени мнението за него. Железният антикомунист Костов, който даваше всичко да бъде харесан от САЩ, из един път ги намрази, а чрез тях и Петър Стоянов. Командира осъзна, че пажът му Бойко Ноев го бламира, че САЩ вече нямат нужда от подобен хитрец на Балканите. И последва Костовото отмъщението към президента на сините, към самите сини, към самото СДС, към дясната идея. Някога публично обяви своите предпочитания за Георги Първанов бъде избран за лидер на БСП, така по-късно задкулисно, с отмъстителна хитрост качи Първанов в спасителната лодка, отвела го до „Княз Дондуков” 2.

Но ето, че идва краят на политическото двуличие – на 14 юни 2011 г. на Станишев му уточняват, че естественото място на Първанов е в БСП. На 17 юни 2011 г. на Станишев му предлагат да си прибере Иван Костов в редовете на БСП, за да си отдъхне и успокои най-сетне дясното пространство.

Все пак всичко трябва да си дойде на мястото. Включително и на героите, както в края на всяка голяма пиеса.

20 юни 2011 г

Лондон

https://iliaganchev.blog.bg/politika/2013/02/28/dosieto-na-ivan-kostov.1059097

Имаме сигнали, че гръцки краставици се препакетират у нас и пристигат до потребителите като български, в момента текат проверки, заяви той.

В петък са направени седем проверки на обекти, които работят незаконно, в тях са се предлагали различни видове храни, риба, някои са дори складове, каза Мавровски. Той подчерта, че шест от обектите са затворени.

По отношение на затворената кланница в Пловдив той посочи, че в обекта е имало изключително занижена хигиена, а „колегите са потресени”.

Мавровски даде още един пример с кланница в Дебелец, където умиращи животни са били закарани там, за да бъдат заклани. „Вероятно е имало и умрели”, допълни експертът. Той даде още един такъв пример с кланница в Ловешко – с умрели крави, закарани в транжорни. Животните са били и без печати.

Мавровски каза още, че 800-те заклани агнета, които агенцията издирваше, буквално са изчезнали. Те са пристигнали от Румъния без маркировка, вероятно са щели да получат българки печат, допълни той. И подчерта, че въпросното месо няма сертификат и идентификация, че е минало ветеринарен контрол. Също така обясни, че е разкрито как това месо е стигнало от Румъния до България.

Мавровски каза, че в Равда и Слънчев бряг се засичат храни от Украйна, които не трябва да влизат у нас.

Изпълнителният директор на БАБХ коментира, че тонове храни са били засечени от властите, като „на места случаите са покъртителни”. Също така допълни, че в Хасково са направени „голяма част от разкритията”. Основните храни, при които има проблеми, са месото и млечните изделия, заяви Мавровски.

20 млн. деца в бедност.

100 млн. възрастни в бедност.

Население на целия ЕС – 450 млн. човека.

Това е „проспериращия“ Европейски съюз, клубът на богатите.

https://www.facebook.com/share/1DWckBBPKQ/?mibextid=wwXIfr

1. „Тристаен апартамент“ – Помещение, състоящо се от една стая (хол), в която е натъпкано всичко от кухнята до пералнята, и две килии, в които ако влезеш с по-широки рамене, трябва да излизаш на заден ход. Реално – гарсониера с амбиции.

2. „Комуникативно място“/’Топ локация“ – Буквално означава, че спирката на рейса е в хола ви, а трамваят минава толкова близо, че ви разбърква кафето сутрин чрез вибрации.

3. „Дизайнерско обзавеждане“ – Мебели от ИКЕА, сглобени от пиян майстор, комбинирани с ЛЕД лента под дивана, която свети в циганско розово. Цената на имота автоматично скача с 50 000 евро, защото някой е купил ваза от „Jysk“ и е сложил изкуствена палма в ъгъла.

4. „Ателие“ – Мазе или таванско помещение, в което таванът е толкова нисък, че трябва да живеете в позиция „полуклек“.

5. „Чиста площ“ – Митична концепция, подобна на Атлантида. Никой не я е виждал. Включва дебелината на стените, половината от тротоара пред входа, мечтите на инвеститора и въздушното пространство над блока.

6. „Луксозно строителство“ – Сградата е облепена с фибран, боядисана е в цвят „пъпеш“ и има входна врата, която изглежда скъпа, докато не я духне вятърът. Стълбището е толкова тясно, че ако си купиш хладилник, трябва да го вкарваш през терасата с кран.

7. „Брокер“ – Митично същество, чиято основна функция е да отключи една врата, да каже „Вижте колко е просторно“ (в стая от 9 кв.м.) и да ви поиска сума, равняваща се на годишния бюджет на малка африканска държава.

8. „Близо до парк“ – Има едно изсъхнало дърво в радиус от 2 км., под което се събират всички квартални кучета, или сте на 15 мин. с кола от парка (ако няма задръстване, което се случва само на Великден в 4 сутринта).

9. „На шпакловка и замазка“ – Платили сте 300 000 евро, за да получите пещера, в която тепърва трябва да вложите още 100 000 евро, 2 развода и 3 нервни кризи, за да заприлича на нещо, в което не те хваща тетанус само от гледане.

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid02GRrTTpT89PZh6guhwnfMRwFFvsCZc3A2HaSiSQp2ZtfKKHJcyNGRkKLWHi14qa41l&id=100000457496965

Европейският съюз разглежда всички възможни мерки в отговор на очакван „дълготраен“ енергиен шок вследствие на войната в Близкия изток. Те включват дори евентуално определяне на дажби при горивата при най-лошия сценарий, както и освобождаване на допълнителни количества петрол от стратегическите резерви,. Това заяви еврокомисарят по енергетика Дан Йоргенсен в интервю за „Файненшъл таймс“ в петък.

„Това ще бъде дълга криза… цените на енергията ще бъдат по-високи за много дълго време“, заяви Йоргенсен, като предупреди още, че за някои „по-критично важни“ продукти „очакваме ситуацията да се влоши още повече в следващите седмици“.

516 – това е бройката на опасните мостове в страната.

От тях 106 са в критично състояние, а останалите в лошо.

Съоръженията са в цялата страна, както по основни и магистрални пътища, така и по второстепенни. Преминават над реки, жп релси и други артерии. Нарушена конструкция, подкопани основи и корозирали парапети са само част от проблемите.

Годишната инфлация в България се очаква да се ускори до 4 процента в края на 2026 г., докато средногодишната инфлация ще достигне 3,7 процента през 2026 г. и по 3,2 процента през 2027 и 2028 г. Това показва базисният сценарий в най-новото издание на „Икономически преглед“ на БНБ, публикуван на страницата на централната банка в интернет.

Демографията пренарежда системата

Към края на 2024 г. населението на България е 6,44 млн. души и продължава да намалява, като делът на хората над 65 години достига 24,5%. Очакванията са той да нарасне до около 31% до 2050 г.

Паралелно с това почти половината от работната сила вече е над 45 години – тенденция, която едновременно увеличава нуждата от здравни услуги и ограничава потенциала за приходи от осигуровки. Съотношението между работещи и възрастни също се влошава – на един човек над 65 години се падат по-малко от трима в трудоспособна възраст.

Този демографски натиск се комбинира с ограничена приходна база. Пазарът на труда остава стабилен като нива, но без значителен потенциал за разширяване – около 3 млн. души работна сила през последните години.

Така системата разчита на сравнително малък брой платци, докато нуждите от финансиране растат, особено заради увеличаващия се брой хронични и социалнозначими заболявания, чието лечение е дългосрочно и ресурсоемко.

Разходите за здравеопазване нарастват устойчиво и достигат над 10 млрд. лв. през 2024 г. Най-голям натиск идва от болничната помощ – разходите за нея се увеличават от 1,63 млрд. евро през 2019 г. до 2,75 млрд. евро през 2023 г. В същото време системата остава силно фокусирана върху лечение в болници, а не върху профилактика и извънболнична грижа – дисбаланс, който допълнително оскъпява модела.

Скритият дефицит вече е видим

Докладът отчита задълбочаващ се структурен дефицит. Публичното финансиране покрива около 63% от разходите, докато директните плащания от домакинствата достигат 36% – най-висок дял в ЕС.

Това се отразява директно върху хората – разходите на домакинствата за здравеопазване са нараснали с около 60% за последните пет години. Системата не само не компенсира този натиск, но и увеличава финансовата уязвимост. Въпреки растящите разходи, България остава с най-висока смъртност в ЕС. Основните причини са заболяванията на кръвообращението (60,7%) и онкологичните заболявания (17%).

Предотвратимата смъртност също е сред най-високите в съюза – индикатор за недостатъчна профилактика и късно лечение.

Допълнителен натиск идва от лекарствените разходи, които често се подценяват спрямо реалното потребление. Част от медикаментите не се реимбурсират напълно, което увеличава доплащането от страна на пациентите.

В същото време механизмите за контрол на разходите водят до значително нарастване на задължителните отстъпки от фармацевтичните компании – с около 115% между 2022 и 2025 г., достигайки близо 450 млн. евро и с очакване да надхвърлят 500 млн. евро през 2026 г.

Този модел поставя под риск достъпа до терапии и устойчивостта на пазара.

Доматите поскъпнаха с почти 30%, горивата също дърпат цените нагоре

От тях близо 98 хиляди са лични пенсии, при които се отчита минимален ръст под 1%, докато при наследствените пенсии – около 11 400 – има спад от над 8%.

Почти 52% от всички нови пенсии са за осигурителен стаж и възраст, като около половината от тях – близо 26 500 – са отпуснати при изпълнение и на двете условия.

Значителен остава интересът към ранното пенсиониране – до една година преди навършване на изискуемата възраст. Такава възможност са избрали около 8 700 души, които приемат по-нисък размер на пенсията – с 0,4% за всеки недостигащ месец. Спрямо предходната година броят им се увеличава с почти 11%.

Сериозен ръст се наблюдава и при пенсиите от сектор „Отбрана и сигурност“ – близо 18% на годишна база. В същото време рязко намалява броят на новите пенсионери от първа и втора категория труд – с около 83%.

Особено впечатление прави високият дял на инвалидните пенсии – 42% от всички новоотпуснати. Такива са получили над 41 хиляди души, което представлява увеличение с 3,3% спрямо предходната година. Средната възраст при отпускането им е 54 години и 8 месеца, при среден осигурителен стаж от 15 години.

Председателят на словенското Народно събрание и лидер на партия „Ресница“ Зоран Стеванович обяви намерението си да организира референдум за излизане на страната от НАТО.

„Нямам проруски възгледи, имам само прословенски. Смятаме, че Словения трябва да води своята политика независимо и суверенно. Категорично сме против намеса в чужди военни и дипломатически конфликти, защото страната ни никога не печели от това. Обещахме на хората референдум за напускане на НАТО и ще го проведем“, заяви той в интервю за Радио и телевизия Словения.

Стеванович подчерта, че е готов за сътрудничество с всички държави по света, особено с големите сили, но уточни, че това не трябва да означава подчинение. „Добри отношения с всички, но в интерес на Словения“, допълни той, цитиран от БГНЕС.

Войната между САЩ и Иран разтърси глобалните енергийни пазари

Дефицитът за март с натрупване е в размер на -1,5 млрд. евро и представлява -1,2% от БВП – най-високата стойност за последните 15 години (от 2010 г. насам).

Дефицитът само за предходния месец е -1,7 млрд. евро и е на стойност -0,8% от БВП – най-високата стойност за последните 20 години (от 2007 г. насам).

Причина за рязкото нарастване на дефицита са разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на страната ни в бюджета на ЕС), които към март 2026 г. са в размер на 11,5 млрд. евро. За сравнение, разходите по КФП към март миналата година бяха в размер на 9,6 млрд. евро.

Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Нарастването на разходите за персонал и пенсиите се дължи на индексации, които влизат в сила през месец март.

Отбелязва се, че наблюдаваното рязко влошаване на бюджетното салдо още в началото на годината е сигнал за натрупване на фискални дисбаланси, които не могат да бъдат обяснени единствено със сезонни или технически фактори.

При липса на своевременни корективни действия има реален риск от трайно влошаване на фискалната позиция и отклонение от заложените бюджетни цели.

С 50% по-скъпа ще е великденската трапеза тази година в сравнение с миналата, ако купим традиционните продукти – агнешко, козунак, салата и яйца.

Проверката на БНТ показва, че през 2025 г. те са стрували 36 евро, сега обаче празничният обяд за 4-членно семейство излиза минимум 53 евро, като сме избрали възможно най-евтините продукти, които се предлагат на пазара в Русе.

Очакваме ситуацията да се влоши още повече в следващите седмици, заяви еврокомисарят по енергетика Дан Йоргенсен

Европейският съюз разглежда всички възможни мерки, включително евентуално нормиране на горивата и освобождаване на допълнителни количества петрол от стратегическите резерви, в отговор на очакван „дълготраен“ енергиен шок вследствие на войната в Близкия изток. Това заяви еврокомисарят по енергетика Дан Йоргенсен в интервю за „Файненшъл таймс“.

„Това ще бъде дълга криза… цените на енергията ще бъдат по-високи за много дълго време“, заяви Йоргенсен, като предупреди още, че за някои „по-критично важни“ продукти „очакваме ситуацията да се влоши още повече в следващите седмици“.

Според събраните доказателства на 27 март преди обяд обвиняемата отнела 3100 евро от офис за плащания в София, като е използвала заплаха за това. Казала на служителка в офиса: „Аз не съм добре, ще ви обирам!“, след което се опитала да я напръска с лютив спрей, ритнала вратата и проникнала в касовото пространство на офиса, откъдето взела парите, след това отправила втора заплаха: „Не се показвай, защото ще умреш“.

80 см под асфалта на пътя до един от кварталите в селото няма нищо, каза кметът Христо Калчев

Напрегната нощ прекараха хората в село Бачково, община Асеновград, след като вчера населеното място беше залято от водите от дерета. Улици и цял квартал бяха за часове недостижими.

Банките в България продължават да отчитат добри резултати в началото на 2026 г. Към края на февруари общата им печалба достига 242 млн. евро, което е с около 8% повече спрямо същия период на миналата година, показват данни на БНБ. Само през януари ръстът е още по-силен – над 38% на годишна база.

Кредитирането също продължава да расте. Общият обем на отпуснатите кредити достига 73,5 млрд. евро, като увеличение има както при домакинствата, така и при бизнеса.

Най-осезаем е ръстът при жилищните заеми, което показва запазено търсене на имоти. Нарастват и заемите за държавния сектор, докато тези към други финансови компании леко намаляват.

Родните предприемачи са с влошени очаквания за данъчно-осигуртелната тежест, а основен проблем остава липсата на квалифицирани кадри

Българските фирми са в очакване на една „недобра“ 2026 г., като предприемачите имат влошени очаквания (спрямо 2025 г.) за данъчно-осигурителната тежест, конкуренцията и достъпа до финансиране. Това показват данните от Бизнес барометъра на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), представен на пресконференция във вторник.

Повече от 2,4 тона месо и месни заготовки с нарушения на изискванията за безопасност и проследимост са открити в магазин в Плевен. Проверката е извършена след подаден сигнал. Обектът е затворен от Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Плевен.

Инспекторите са установили, че част от месото е без идентификационна маркировка и етикет за произход, друга – без етикети на български език, а трета – с изтекъл срок на годност. Констатирани са лоши хигиенни условия в обекта и служители с изтекла валидност на личните здравни книжки.