1000 евро може да се превърнат в 2000 евро дълг без нито ден просрочие
Новият законопроект за потребителския кредит (подготвен в синхрон с европейска директива) тихомълком отнема защитата на потребителите точно там, където рискът е най-голям.
Той има безспорни достойнства, но законът трябва да пази човека не само преди подписа, а и когато дойде време за вноските, стигне се до просрочие и телефонът започне да звъни по десет пъти на ден. Точно тук има опасна крачка назад – за най-малките и най-рисковите кредити се разрешава по-висока цена. Проектът премахва една от най-ясните действащи защити при забава. И оставя колекторския натиск извън всяка подробна регулация. Резултатът: хората с най-ниски доходи и най-слаба финансова култура, тези, които заемат не за инвестиция, а за ток, лекарства или храна, получават най-слабата защита.
1000 евро не са „микрокредит“
Действащият закон ограничава годишния процент на разходите (ГПР) до 5 пъти законната лихва. При законна лихва 10,40% в момента таванът е около 52%. Правителственият проект повтаря това правило в чл. 22, ал. 5, но в следващата алинея изважда от него всички кредити до три минимални работни заплати. При минимална заплата 620,20 евро за 2026 г. изключението обхваща кредитите до 1860,60 евро.
За тях проектът създава отделен режим: общите разходи може да достигнат 20% от главницата при срок на погасяване до един месец, 30% при срок над един до три месеца и 100% при срок над три месеца. На практика: вземаш 1000 евро и след три месеца и един ден дължиш 2000, без да си закъснял нито ден. При еднократно плащане накрая това е годишна цена от около 700%, което е над тринадесет пъти общия таван. Дори „строгите“ ограничения за най-кратките срокове не са строги: 20% за един месец отговарят на годишна цена от около 790%. Договорът може да е кристално ясен, а сделката напълно законна. Именно в това е проблемът.
Това не е защита на малкия кредит – това е законово разрешение бедността да струва повече
Получава се и абсурден праг: заем от 1000 евро за три месеца и един ден може законно да струва още 1000 евро, а заем малко над 1860,60 евро остава под общия таван на ГПР. Колкото по-малка е сумата и по-уязвим клиентът, толкова по-слаба е защитата. Отгоре на това прагът се определя към момента на отпускане на кредита и ще расте автоматично с минималната заплата. Изключението ще се разширява всяка година, без парламентът изобщо да гласува отново.
1000 евро са обичайният размер на масовото небанково кредитиране. Публичната статистика на БНБ обаче не дава разпределение по размер и брой договори, което да позволи честна оценка колко хора ще попаднат в изключението. Знае се друго: вземанията по потребителски кредити на небанковите дружества са 2,830 млрд. евро към края на юни 2026 г., с ръст от 17,2% за година.
