Животните не били само за превоз – имали хубава козина, а в Комотини дори хапвали и месото им, но властите забранявали от здрави екземпляри.
В първите десетилетия на XX век по стръмните планински пътеки на Източните Родопи е можело да се види нещо, което днес звучи като сцена от далечни земи – кервани от камили, натоварени с жито, сол, руда, въглища и тютюн, които бавно изкачват и слизат по баирите през селата.
Пустинните животни били обичайна гледка от Тополовград и Хасково до Кърджали и Златоград, както и от Александруполис и Комотини до Ксанти.
Според данни на стопански и исторически изследвания към 1925 г. броят на камилите в България достига около 1000 животни, от които поне половината са съсредоточени в Кърджали, а около 300 – в тогавашния Кавакли (днешен Тополовград).
Tова не е екзотичен балкански фолклор – така изглежда реалният икономически модел, изграден от тракийските българи, прогонени от родните им села след подписването на Ньойския договор.
