През пролетта на 1811 г. градът и стратегическата Никополска крепост са взривени и разрушени от изтеглящата се руска армия по време на Руско-турската война (1806 – 1812). Заповедта за такъв тип мащабно разрушение е издадена от главнокомандващия руските сили маршал Михаил Кутузов.
Основните факти около това събитие включват:
- Военен контекст: Руските отряди превземат Никопол без бой на 26 септември 1810 г.. През 1811 г. обаче, поради променящата се международна обстановка и назряващия конфликт с Наполеон Бонапарт, Русия трябва спешно да пренасочи войски на север. [1]
- Тактика на „опустошената земя“: За да не остави укрепени бази на Османската империя, Кутузов нарежда разрушаването на ключови дунавски крепости — сред които Силистра, Русе, Тутракан и Никопол. Целта е да се отнеме възможността на противника да се укрепи по десния бряг на Дунав. [1, 2]
- Последици за населението: Преди взривяването на укрепленията голяма част от местното християнско население е организирано евакуирано и преселено на север от реката във Влашко, с цел да се спаси от предстоящите османски репресии. [1]
Успоредно с тези събития, през май 1811 г. в региона се сформира и Българската земска войска — доброволческо руско формирование, съставено от българи, които вземат активно участие в боевете по Дунавското поречие. [1]
„местното християнско население е организирано евакуирано и преселено на север от реката във Влашко“ – това кой го организира и изпълнява?
Организацията и изпълнението на тази мащабна и драматична евакуация се осъществяват съвместно от руското военно командване (под прякото управление на маршал Михаил Кутузов) и българските местни първенци, духовници и доброволчески отряди. [1, 2]
Процесът има две страни – чисто военната логистика и вътрешната организация сред самото българско население.
1. Стратегическо планиране и логистика: Руската армия
Главнокомандващият Дунавската армия маршал Михаил Кутузов издава официалните заповеди за изтеглянето и разрушаването на крепостите по десния бряг на Дунав (включително Никопол) през пролетта и лятото на 1811 г. [1, 2]
- Защо го правят? Руската империя съзнава, че след изтеглянето на войските ѝ, останалото в градовете християнско население ще бъде подложено на жестоки кланета и отмъщение от османските войски заради оказаното съдействие на руснаците. Затова Кутузов издава прокламации, с които призовава българите да се преселят отвъд Дунав.
- Осигуряване на преминаването: Руските военни инженерни части и речни отряди организират логистиката — осигуряват лодки, салове и платформи за преминаването на хиляди хора, техния добитък и покъщина през река Дунав. На левия бряг (във Влашко) руската администрация разпределя бежанците в предварително определени райони и лагери.
2. Организация на терен и увличане на масите: Българските лидери
Руската армия сама по себе си не би могла да вдигне цели градски махали и околни села без съдействието на вътрешни фигури, на които хората имат доверие:
- Българските чорбаджии и първенци: Местните градски и селски лидери в Никопол и региона координират процеса на терен. Те съставят списъците на семействата, помагат за организирането на каруците и разпределят реда за евакуация.
- Ролята на духовенството: Църквата играе огромна роля. Най-влиятелната фигура в този период е епископ Софроний Врачански, който по това време се намира в Букурещ. Той е в постоянна писмена връзка с Кутузов и руския щаб. Софроний и неговите пратеници пишат проповеди и писма до българите, като ги съветват да последват руската армия, за да спасят живота си. [1]
- Българските въоръжени отряди (бъдещата Земска войска): Местни български хайдушки войводи и доброволци, които вече се бият на страната на Русия (като Сава Бинбаши, Генчо Кърджиев и др.), действат като въоръжена охрана. Техните отряди буквално пазели колоните от цивилни бежанци по пътя им към Дунав от нападения на османски редовни части или разбойнически банди (кърджалии). [1]
