Това твърди леля от историческият институт на БАН. (като странична забележка, може би наистина е време да се уволнят тези „феодални старци, които си стоят там и събират заплати“, както ги нарече Симеон Дянков).
Дали ще е също толкова лежерна, ако използвайки нейната логика кажем, че комунистическият режим в България не е бил тоталитарен, не са пращали хора в лагери – това е само една метафора, а когато се е случвало – това са криминални случаи, а не държавна политика…
Силно съмнително е, че ще запази спокойният си тон и ще продължи да е толкова лежерна.
Все пак заплатата ѝ зависи от това. За да няма съмнения за чия кауза се бори тази леля:
– „…нейни изследвания и монографии са издавани или подкрепяни от организации като Центъра за изследвания и политики за жените. Центърът за изследвания и политики за жените (ЦИПЖ) е наследник на Програма „Проблеми на жените“ на Институт „Отворено общество“, София“
– 1999 – Башбаканлък Аршиви, Истанбул, Турция, със стипендия по програмата „Рисърч съпорт ским“ на Фондация „Отворено общество“
За да е пълен фарсът и да видим за човек с колко „гъвкав“ морал си говорим, в периода 1989-1990 е била в Институт славяноведения и балканистики, АН СССР, Москва, където е пределно ясно в каква насока са ѝ били изказванията и изследванията.
И нека завършим с един цитат от френският изследовател на Балканите Ами Буе, който илюстрира хармоничното съжителство между българи и турци по време на турското робство.
Случката се развива в село Уселия (Новоселци) до Етрополе през 1837 г: „…преди да си легна, господарят на селото ми проводи шест млади моми, за да си избера която ща от тях и той се учуди твърде много, че аз отказах да се ползвам от тази учтивост. Горката наша хубава гостилничарка, ако и женена, била принудена да търпи насилията на господаря или на едного от придружаващите ни човеци, защото на сутринта тя беше много нажалена и смутена от срам. Такваз е, на, всекидневната обноска на турците спрямо това превъзходно и трудолюбиво българско население…“
Никой не бива да бъде осъждан, че работи за пари (или че има два пръста чело). Само може да бъде споменат.
