80 /осемдесет/ МИЛИОНА лева за броене на лешояди и садене на върби по Марица…
Някой май е намерил на хляба мекото.
Магистралите поне трябва да ги построиш, хората минават по тях, друса им, пишат гневни фб статус, мери се колко са дебели, после те питат по телевизионните студия – въобще, разправия си е.
А дали си броил лешояди или не, дали си галил белки по главата или не – кой ще те хване.
Трябва ти един лаптоп да пишеш на него документи, един „наш човек“ да е министър и заверата е в ход.
(шуробаджнащината когато си от „добрите сили“ е нещо добро и позитивно, вика му се нетуъркинг)
Даже и данъци не плащаш, защото си НПО.
И това ако не е сладък „бизнес“ – здраве му кажи.
Интересно как държавата винаги е лош стопанин когато трябва тя самата да прави нещо, но когато някое добро НПО трябва да поеме дейността и държавата да му плаща – добра държава.
Ако същите дедуктивни способности, с които сега се анализират видеоклипове, бяха впрегнати в разобличаване на корупцията, сега щяхме да сме по-добре и от Сингапур.
Обаче твърде много от „добрите сили“ и „фактчекърите“ са на НПО хранилката и няма как да хапят ръката, която ги храни.
Това поне им се признава – не са Ч А К толкова глупави.
Слагаме отдолу и този текст, защото е Т В Ъ Р Д Е релевантен.
–
Nik Ray: Паразитология на грантовия феодализъм
Съвременната политическа класа в България не е елит, а плесен, отгледана в НПО-тата, хранена с грантове и пусната в кръвоносната система на държавата като автоимунно заболяване.
Отворете CV-то на средностатистическия български „нов политик“ (нека го наречем Цицелко) и ще откриете, че Цицелко никога не е работил реална работа, не е плащал заплати от собствен джоб, не е носил отговорност за нищо.
Цицелко е еволюционна аномалия, той достига зряла възраст и министерски пост, без никога да е носил отговорност, по-голяма от избора на кетъринг за семинар.
Има три професионални умения:
1. Писане на проектни предложения на корпоративен есперанто. „Синергия“, „Роудмап“, „Капацитет“, „Устойчивост“, „Мултисекторен подход“. Думи, които не значат нищо, но звучат като нещо.
2. Усвояване на бюджети. Не създаване на стойност, нито генериране на приходи, нито решаване на проблеми – само усвояване. В нормалната икономика парите се печелят. В грантовата се усвояват.
3. Стратегическо позициониране. Цицелко знае кого да цитира в доклада, на чие парти да отиде, кой посланик да тупне по рамото и кой журналист да нахрани с „ексклузивна информация“.
––-
Цицелковецът преминава през четири фази на развитие.
Фаза 1
Цицелко влиза в „неправителствена“ организация. Там се учи да симулира дейност. Пише доклади за проблемите на обществото, без някога да е бил част от обществото. Анализира бедността от кафене с капучино за шест евро.
НПО-то е инкубаторът. Контролирана среда, стерилна от пазарни рискове, конкуренция и последствия. Ако Цицелко сбърка доклада или бюджета, нищо не се случва. Ако целият проект е безсмислен – пак нищо не се случва, защото успехът на НПО-то не се мери в резултати, а в отчети. А отчетът е литературен жанр, не метрика.
Фаза 2 (Държавна служба)
Цицелко се „спуска“ като парашутист в министерство или агенция.
Без избори, конкуренция или оценка за компетентност. Просто се „назначава“. Един ден Цицелко пише доклади за министерството, на следващия е министър. Прехвърлянето е безшевно, като метастаза, която преминава от един орган в друг по лимфната система на грантовата мрежа.
Фаза 3 (Разпределение)
Вече чиновник, заместник-министър или „съветник“, Цицелко насочва държавни потоци обратно към НПО-то, от което е излязъл.
Държавата обявява конкурс за „граждански мониторинг“. Десет милиона лева. Критериите на конкурса са писани от Цицелко за Цицелко. Печели НПО-то на Цицелко. НПО-то раздава под-грантове на двадесет малки НПО-та. Всички двадесет са от същия кръг. Всички пишат доклади как правителството трябва да следва „европейските стандарти“.
Държавата плаща на НПО-то, за да каже на Държавата какво да прави.
Фаза 4 – РЕЦИКЛИРАНЕ
След края на мандата Цицелко се връща в НПО-то. Там харчи парите, които сам си е отпуснал. Пише доклади за провала на правителството, в което самият е участвал. Критикува наследника си – друг Цицелко от същия инкубатор, и чака следващия цикъл.
––
НПО-тата не са „гражданско общество“, а тумори, които изсмукват ресурс, за да произвеждат доклади, които никой не чете, освен други паразити.
Вие плащате данъци. Данъците отиват за грантове. Грантовете хранят хората, които ви обясняват, че сте „прости“ и трябва да бъдете „образовани“ по евростандарт.
Тази нова „Грантова аристокрация“ е по-страшна от старата номенклатура. Старите комунисти поне строяха заводи, макар и неефективни. Новите Цицелковци не строят нищо. Те са специалисти по „мониторинг“ и „оценка“ на разпада, който сами създават.
Плащаш данъци. Данъците отиват към НПО. НПО-то критикува правителството и изисква повече пари. Хората от НПО-то влизат в правителството. От правителството дават още пари на НПО-то.
Повтори до безкрай.
Тенията е вътре, и не просто е вътре, а ти обяснява, че без нея „демокрацията е в опасност“, че ти си „прост Ганьо“ и трябва да бъдеш „образован“.
––
Днешната „аристокрация“ е наследствена бюрокрация. Децата на Цицелко стават Цицелковци. Карат стаж в същите НПО-та. Учат в същите западни университети, платени от същите стипендии.
Те са симулация на гражданско общество. Зад фасадата няма нищо – нито реални проблеми, нито реални решения. Само отчети. Доклади. Стратегии. Роудмапове. Препоръки.
––
Цицелковците се наричат „демократи“. Това е може би най-перверзната измама в целия водевил.
Демокрация означава власт на народа. Цицелко презира народа. Когато народът иска референдум, Цицелко му обяснява, че „пряката демокрация е опасна“.
––
Политическата класа в България е затворена екосистема от цицелковци, които не решават проблеми, а индустриализират описването им. Създават работни места от говоренето за безработица. Усвояват средства за борба с корупцията, чрез корупция.
Ако утре спрем кранчето на публичните и грантовите средства, деветдесет процента от тези „експерти“ и „политици“ ще умрат от глад. Те не знаят как се прави хляб. Знаят само как се пише стратегия за устойчиво хлебопроизводство.
Държавата е мъртва. Кръвта и тече към фондациите.
Да живее Цицелковецът.
Борислав Сандов и Тома Белев – получени общо 78 348 000 лева за природозащита:
3,5 млн. евро – броене и разселване на черни лешояди
4 млн. евро – опазване на царски орли
3 млн. лева – броене на соколи
5,5 млн. лева – план за защита на червено гушата гъска
4 млн. лева – броене на пеликани в Атанасовското езеро
650 000 лева – хранене на черни лешояди
1,1 млн. лева – отглеждане на планински киклик
720 000 лева – консултации за управление на язовир Овчарица
470 000 лева – отглеждане на лалугери
1,7 млн. лева – засаждане на върби
3 млн. лева – броене на големи европейски лешояди
3 млн. лева – броене на соколи
4 млн. лева – броене на ястреби и орли
4 млн. лева – опазване на пеликани около Бургас
5,5 млн. лева – план за защита на гъските
5,5 млн. лева – наблюдение на египетски лешояди
8 млн. лева – опазване на царски орли от жици
4 млн. лева – строене на гнезда за малък петнист орел
95 000 лева – опазване на лешояди в Родопите
18 000 лева – лятна лекция сред природата
90 000 лева – училищни лекции
780 000 лева – строене на гнезда с мидички в Поморийското езеро
700 000 лева – броене на чапли в Марица
200 000 лева – консултации за управление на язовир Конуш
700 000 лева – опазване на лиани и хвойни около Марица
1,4 млн. лева – броене на пеликани и консултации за опазването им в Сребърна
800 000 лева – помощ за риби в Русенски Лом
4 млн. лева – броене на птици в Атанасовското езеро
800 000 лева – помощ за риби
50 000 лева – лятна екологична академия
50 000 лева – издаване на екологични книжки
580 000 лева – наблюдение на диви кози и мечки на Витоша
450 000 лева – броене на трипръсти кълвачи и глухари
1 млн. лева – мътене на яйца от костенурки
2 млн. лева – наблюдение на диви кози, заплождане на пеперуди и проучване на спокойни места за диви мечки