Blog

Воден режим и лошо качество на водата, а в същото време цените са високи точно там, където тя липсва редовно. „Плащаме за въздух“ – оплакват се жители на Омуртаг, Плевен, Шумен, Брезник, Сливен и села в Софийска област. През лятото, а някои и целогодишно, са на воден режим от години.

Най-ниска е цената на водата, доставяна от общинските ВиК дружества. Под едно евро за кубик е цената на водата в общините Кресна (0.569 евро/куб.м), Сапарева баня (0.871 евро/куб.м) и Брацигово (0.997 евро/куб.м), въпреки увеличението от 1 януари 2026 г., показват данните на КЕВР.

От ВиК дружествата с над 51% държавно участие най-ниска е цената на водата в област Пазарджик – (1.604 евро/куб.м) и в Благоевград (1.856 евро/куб.м). Двете области плюс Кюстендил, Ловеч, Монтана и Разград са единствените, в които държавата не успя да обедини всички ВиК дружества под шапката на един оператор.

Колкото и парадоксално да звучи в момента най-високата цена на водата е там, където са направени най-големи инвестиции във ВиК мрежата с помощта на еврофондовете. Това са областите Силистра (3.298 евро/куб.м), Разград (3.236 евро/куб.м), Смолян (3.150 евро/куб.м) и Шумен (3.048 евро/куб.м). В Североизточна България (Русе, Разград, Силистра, Добрич, Шумен, Търговище) освен инвестициите в мрежата, причина за скъпата вода е големият разход за електроенергия, защото водата се черпи с помпи.

Направените инвестиции не доведоха и до намаляване на загубата на вода по мрежата и тя остава постоянна величина от 60%. Стряскащи са данните за областите Перник, Шумен и Сливен, където над 80% от водата изтича преди да стигне до чешмите.

Поводът са десетките сигнали на граждани за сериозни и повтарящи се прекъсвания на топлоподаването в различни райони на столицата. Хиляди битови клиенти в четири микрорайона на ж.к. „Люлин“ – 3, 4, 5 и част от 6-ти, са останали без парно и топла вода от 9:00 ч. на 15 януари 2026 г., като обявеният срок за възстановяване на услугите е днес (16 януари 2026 г.) до 14:00 ч, се посочва в съобщението.

Делчева обръща внимание, че същите тези потребители са били засегнати от аналогично аварийно спиране и миналата седмица в периода 6-8 януари.

Тя допълва, че аварийно спиране на парното и топлата вода е обявено за днес от 9:15 до 23:59 ч. и в другите шест микрорайона на ж.к. „Люлин“ – 1, 2, 7, 8, 9 и 10. В интуицията на омбудсмана постъпват сигнали за чести непланови прекъсвания на топлоснабдяването и от жители на ж.к. „Дианабад“ и ж.к. „Младост 3“.

Манастирът „Свети Георги“ над пловдивското село Белащица стана обект на три дръзки кражби в рамките на седем дни.

Набезите са извършени в празничния период около Нова година, а двете жени, които постоянно пребивават в обителта, живеят в постоянен страх.

Домакинята на манастира Елена Димитрова разказа, че първият обир е станал на 28 декември сутринта, когато са задигнати парите от службите и свещите. Вторият е бил на 31 декември, а третият – на 3 януари, когато е разбита и вратата на параклиса. По думите ѝ откраднатата сума е около 500-600 лева.

Местните жители подозират млад мъж от селото. Елена Димитрова сподели, че се е усъмнила в него, след като в деня на една от кражбите той ѝ е поискал пари назаем. Полицията го е отвела за разпит, но е бил пуснат веднага, тъй като не е признал за деянието.

Кметът на село Белащица Трендафил Бакалов потвърди, че вече са предприети мерки за сигурност. В манастира са поставени нови камери и е монтирана система за охрана (СОТ), за да се предотвратят бъдещи инциденти.

Игуменията на манастира, монахиня Фотиния, заяви, че извършителите нямат страх и срам от Бога, но се надява, че засиленото видеонаблюдение ще бъде добра превенция.

Между 20 и 30 минути дневно изчезват в колоните от автомобили за работещите в най-натоварените ни градове

Цената на задръстванията

Загубеното време има цена. Загубата на време в трафик се превръща директно в парична загуба. Според НСИ, средната брутна часова работна заплата в България през 2025 г. е около 15-16 лева на час. Пресмятайки на тази база, сметките сочат:

София: 104 часа × 16 лв ≈ 1 664 лв на човек годишно

Пловдив: 107 часа × 16 лв ≈ 1 712 лв на човек годишно

Варна: 80 часа × 16 лв ≈ 1 280 лв на човек годишно

Тези средства представляват реална икономическа загуба, която не се отчита в официалните разходи, но оказва влияние върху семейния бюджет, транспортните разходи и продуктивността на бизнеса.

Ако включим и по-висок разход на гориво, износване на автомобила, пропуснати бизнес възможности, допълнителни здравни разходи, реалната цена нараства още повече. За големите градове това означава стотици милиони лева годишно, изтичащи в празно въртене на двигатели.

Данните за първите две седмици на януари сочат, че делът на нарушенията е под 4%

Според специалистите, не може да се говори за масово разпространение на този етап

Рязък скок на несъстоятелността

През последното тримесечие на 2025 г. в страната са регистрирани 1 251 случая на влезли в процедура по несъстоятелност или обявени във фалит компании. Тези числа показват сериозно влошаване на показателите в сравнение с предходни периоди:

• Годишен ръст: Спрямо същото тримесечие на 2024 г., броят на банкрутите се е увеличил със 7.4%.
• Тримесечен скок: Още по-тревожна е съпоставката с третото тримесечие на 2025 г., където се наблюдава рязко увеличение от 23.3%.
• Петгодишна тенденция: Графиката за периода 2021 – 2025 г. показва, че броят на фалитите в края на 2025 г. е най-високият отчетен за този период.

Търговци и банки мамят при превалутирането

Сред най-стряскащите примери е хляб „Франзела Симит“ (300 гр.), закупена от голяма търговска верига. На 31 декември 2025 г. цената му е била 0,89 лв. (0,46 евро). На 2 януари 2026 г. същият артикул вече струва 1,19 лв. (0,61 евро). Това е скок от 33% само в рамките на два дни – промяна, която според експертите трудно може да бъде обоснована и изглежда като неоправдано повишение.

Сигнал от български гражданин разкрива проблем и при банковите институции. При опит да внесе 1400 лв. по сметка след 1 януари, потребителят е забелязал, че банката е използвала курс 1,965 вместо официалния 1,95583.

Още по-фрапантен е случаят с поръчка на пица. При обявена сума от 18,75 лв., в евро цената е била калкулирана на 36,67 евро – почти двойно над реалната стойност в левове и четири пъти над коректния курс.

Зрители сигнализират и за драстично поскъпване на кутии за съхранение в онлайн магазини. Кутия, струвала 5,23 евро на 1 януари, на следващия ден вече се предлага за 10,22 евро. Друг модел кутия скача от 12 евро на близо 24 евро.

Новият договор е подписан без публично обявление още преди Коледа, а приложенията към него липсват

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) официално е сключила договора, който оставя управлението на тол системата в ръцете на консорциум „Капш Трафик Солюшънс“ до края на 2030 г. Макар подписите под документа да са положени още на 19 декември миналата година и той да влиза в сила от 24 декември, договорът е „осветен“ в Централизираната автоматизирана информационна система (ЦАИС) едва месец по-късно – на 13 януари 2026 г.

До момента АПИ не е обявила официално, че е сключила нов договор за близо 65.2 млн. евро (над 127.5 млн. лв.) без ДДС, въпреки че тол системата и нейното поддържане са част от списъка на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност.

Всичко между държавата и австрийския технологичен гигант се случва в условията на пълна липса на конкуренция и при информационно затъмнение относно ключови приложения в договора, които биха дали яснота за какво точно ще се разходват милионите на данъкоплатците.

Глоба, но не и задължение за корекция на цените. Това е предвидено за търговците и обектите, при които се докаже, че необосновано са вдигнали цените си от 1януари, подчертаха за bTV от Комисията за защита на потребителите.

Според него законопроектът срещу спекулата няма да има реален икономически ефект

2026 г. ще е година на несигурността, това прогнозира в „Интервюто на деня“ Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет и бивш финансов министър. Според него страната върви почти сигурно към служебно правителство, а политическите ходове в парламента са по-скоро опит за протакане, отколкото за реални реформи.

„Големите партии нямат интерес от продължаване на този парламент. Отиваме към служебен кабинет и избори по почти същите правила“, коментира Дянков.

По думите му редовен бюджет България може да очаква най-рано в средата на годината. Той уточни, че служебното правителство по принцип има право да внесе бюджет, но подобен ход би бил рисков. „Видяхме вече какво се случи при опит служебен кабинет да прави бюджет – резултатът беше политически провал. Не вярвам да се повтори“, смята Дянков. Така страната отново ще работи с удължителен бюджет, което блокира нови приоритети и реални политики.

Преобладаващата част са за повишение на цените на стоки и услуги, но има и оплаквания за недостиг на новата валута

Столичани вече се притесняват от последиците заради проблема със сметоизвозването

През 2025 г. правителството пласира на вътрешния пазар почти рекордните 3.3 млрд. лв.

С всеки следващ месец износът на страната се влошава, а вносът не спира да расте

Това показва проучване на Националния статистически институт в северната ни съседка

Доходите на румънците намаляват, докато разходите им се увеличават, показва проучване на Националния статистически институт, публикувано на официалната страница на службата в интернет.

Според данните общият среден месечен доход на населението през третото тримесечие на 2025 г. е бил 9420 леи (1850 евро) на домакинство и 3789 леи (744 евро) на човек. В сравнение със същия период на 2024 г. общият среден месечен доход на домакинство се е увеличил с 14,1 процента на домакинство и с 14,9 на сто на човек, пише кореспондентът на БТА в северната ни съседка.

Общите средни месечни разходи на населението през третото тримесечие на 2025 г. са били 8079 леи (1587 евро) на домакинство и 3250 леи (638 евро) на човек, което представлява 85,8 процента от общия доход. В сравнение със същия период на 2024 г. разходите са се увеличили с 15,2 на сто на домакинство и с 16 процента на човек.

В градските райони средните месечни разходи на домакинство са били 9109 леи (1789 евро), 1,3 пъти по-високи, отколкото в селските райони. Така човек, който живее в града, харчи средно с 3862 леи (758) на месец или 1,5 пъти повече от човек, който живее на село.

Румънците харчат най-много за храна и безалкохолни напитки – 1553 леи (305 евро). Следват ги месечните разходи за жилище, вода, електричество, газ и други горива на стойност 735 леи (144 евро) на домакинство. 371 леи (72 евро) отиват за облекло и обувки. Разходите за транспорт на домакинство възлизат на 340 леи (67 евро), а тези за здравеопазване – 337 леи (66 евро). Най-ниското ниво на средни месечни разходи на домакинствата е регистрирано за разходи за образование от само 13 леи (2,55 евро) на домакинство.

В градските райони делът на разходите за данъци, вноски, такси и налози е със 7,8 процентни пункта по-висок, отколкото в селските райони, показват още данните от проучването на Националния статистически институт.

Държавните АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ не работят с пълен капацитет, а износът надхвърля 1 GW

Цената на тока на сегмент „Ден напред“ на Българската енергийна борса, с доставка 12 януари, почти се е удвоила. За да си осигури необходимата енергия за понеделник, българският бизнес е платил средно 194.6 евро/MWh, докато електроенергията за неделя е струвала средно 101 евро/MWh.

За сравнение, в последния работен ден на миналата седмица цената е била средно 136 евро/MWh при сравнително съпоставими температури.

Припомняме, че заради половинчатата либерализация на пазара на ток, осъществена от ГЕРБ и коалиционните им партньори от „ДПС-Ново начало“, БСП и ИТН, частните електроразпределителни дружества купуват енергията за домакинствата от свободния пазар, а самите физически лица плащат по регулирани от КЕВР цени. Разликата се покрива от държавния Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС).

ТЕЦ „Марица изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“ работят с намален капацитет

Справка в данните за електропроизводството на държавния ТЕЦ „Марица изток 2“ показват, че в това студено време той е натоварен на 60%. Един от големите блокове не е включен въобще, както и един от малките.

АЕЦ „Козлодуй“ също работи с намален капацитет заради проблеми с мембрана на сепаратор-паропрегревател – в неядрената част на 6 блок. И така вместо да произвежда повече от 1 GW енергия, енергоблокът работи с под 850 MW.

От данните на ЕСО пък се вижда, че в момента България изнася над 1 GW за Румъния, където цената е над 200 евро/MWh, както и 150 MW към Сърбия. В същото време, за да балансира системата, се внасят над 700 MW от Сърбия и Северна Македония.

След протестната вълна и оставката на правителството на Росен Желязков обществените нагласи остават силно негативни, а доверието към политическите лидери продължава да се свива. Това показват данните от национално проучване на „Маркет ЛИНКС“, представено в от социолога Добромир Живков. То е финансирано и реализирано съвместно от bTV и социологическата агенция и е проведено сред 1008 лица над 18 г. в страната в периода 18 – 29 декември 2025 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Според изследването 70% от българите не одобряват посоката, в която се развива страната, като водещи причини са усещането за несправедливост, съмненията за непрозрачно разпределение на публични средства и корупция – теми, които, по думите на Живков, са мобилизирали най-силно обществото в края на годината.

Купища торби с битови отпадъци са стоварени зад „Булгарплод“ на бул. „Цветан Лазаров“, от общината уверяват, че до дни мястото ще бъде изчистено

Обмисля се възможността центровете да бъдат разположени в по-малки общини, така че осигурят нови работни места

България ще изгради два нови центъра от затворен тип за настаняване на мигранти до края на 2026 и началото на 2027 г. Това се налага заради разпоредбите в новия Пакт за миграцията и убежището на Европейския съюз, който ще започне да се прилага от 12 юни тази година за всички страни членки, обяви в интервю за „Хоризонт“ на БНР председателят на Държавната агенция за бежанците Иван Иванов.

Той обясни, че се обмисля възможността центровете за мигранти да бъдат разположени в по-малки общини, така че осигурят нови работни места за местното население.

„По отношение на инфраструктурното обслужване и изискванията на пакта, България има задължението да изгради 2 нови центъра от затворен тип. В момента проучваме дислокацията – къде могат тези центрове да бъдат построени. Считам, че целесъобразно е да бъде в по-малки населени места“, заяви Иванов.

По негови думи „не би трябвало да се страхуват хората, тъй като ще бъдат от затворен тип, тоест хората, които ще бъдат вътре – бежанците – няма да имат достъп извън тези центрове“.

„Няма изискване да бъдат в близост до границата, но моето виждане е, че е хубаво да бъдат в усвоени терени на бивши казарни, използвани от Българска армия, които в момента са имоти с отпаднала необходимост. И нека честно да си кажем – тези имоти пустеят, така че могат да бъдат използвани по целесъобразност“, каза още шефът на агенцията за бежанци.