Когато днес чуеш Кюстендил, едва ли първата асоциация е електроника.
Но в продължение на десетилетия градът е произвеждал нещо, без което почти нито едно електронно устройство не може да работи – кондензатори.
Историята на завода започва през 1959 г. Първоначално производството е организирано в преустроен бивш тютюнев склад. Започва се със слюдени и стирофлексни кондензатори, а постепенно се добавят и други видове.
Предприятието расте бързо.
През 1961 г. производството вече е многократно по-голямо, а броят на работниците се увеличава значително.
Следва изграждането на новия завод.
През 1965 г. е направена първата копка, а през следващите години в Кюстендил се оформя сериозен производствен комплекс.
Теренът е около 85 000 квадратни метра.
Застроената площ е около 17 200 квадратни метра.
Има четири основни производствени корпуса, помощни сгради и седеметажен инженерно-административен корпус.
Основната част от комплекса е изградена и въведена в експлоатация през 70-те години.
Това вече не е малка фабрика.
Това е цял индустриален комплекс.
Произвеждат се електролитни, книжни, стирофлексни, керамични и пластмасови кондензатори.
По-късно производството се разширява и към дебелослойни интегрални схеми.
Имало е и развойна дейност.
Тоест не става дума просто за производство на готови детайли. В завода се разработват и усвояват нови технологии и изделия.
През 1972 г. предприятието е наградено с орден „Червено знаме на труда“.
Ако някой днес отвори стар български телевизор, радио или друго електронно устройство, произведено преди десетилетия, вътре може да намери компоненти от българската електронна промишленост.
Кюстендилският завод е бил част от тази индустрия.
След 1989 г. започва промяната.
През 1991 г. предприятието е отделено и преобразувано в „Конис“ ООД.
Част от започнатите разширения остават недовършени.
Нови производствени корпуси.
Изчислителен център.
Разширение на производството на интегрални схеми.
Работата по тях е прекратена.
А постепенно старият комплекс губи предназначението си.
И днес гледката е съвсем различна.
Огромни празни помещения.
Разбити прозорци.
Обрасли производствени площи.
Коридори, в които отдавна няма работници.
И седеметажната сграда, която все още напомня за мащаба на предприятието.
Най-интересното е, че надписът „ЗАВОД ЗА КОНДЕНЗАТОРИ“ все още напомня какво е имало тук.
Някога през тези врати са минавали инженери, технолози, конструктори и работници.
Имало е смени.
Имало е шум от машините.
Имало е производство.
Имало е хора, които са прекарвали десетилетия от живота си в тези сгради.
Днес от този свят са останали сградите и спомените.
И затова тази история не е само за един изоставен завод.
Тя е за една част от Кюстендил, която вече почти не съществува.
Работили ли сте в Завода за кондензатори?
Помните ли старото име „Емил Шекерджийски“?
В кой цех работехте?
Какво произвеждахте?
Ако пазите снимки от завода, покажете ги в коментарите.
Особено интересни са снимките от времето, когато предприятието е работело.
Нека видим как е изглеждал заводът тогава, преди да останат само празните сгради.
