Разбира се, отново обичайните заподозрени са на амбразурата.
Депозитната система не работи дори в родината ѝ, Германия, в подредената и организирана Германия!
Основният парадокс е, че системата насърчава изхвърлянето на пластмаса за еднократна употреба, вместо да стимулира екологичния многократен амбалаж.
Какво ще стане у нас, дори няма нужда да си представяме…
Ето кои са основните структурни и екологични критики към системата:
1. Екологичният парадокс: Einweg срещу Mehrweg
* Погрешни психологически стимули: Потребителите масово смятат, че пластмасовите бутилки за еднократна употреба (Einweg, депозит 0,25 €) са „по-екологични“ от стъклените за многократна употреба (Mehrweg, депозит 0,08 € или 0,15 €), просто защото за тях се връщат повече пари. [3]
* Унищожаване на многократния амбалаж: Системата [изтласква истинските бутилки за многократна употреба](https://www.researchgate.net/publication/357176043_Intended_and_unintended_effects_of_statutory_deposit_return_schemes_for_single-use_plastic_bottles_Lessons_learned_from_the_German_experience) от пазара. Бутилките за еднократна употреба се пресоват и претопяват веднага след връщане, което изразходва огромни количества енергия, което не е точно екологично. В същото време една стъклена бутилка за многократна употреба може да се измие и напълни отново до 50 пъти. [2, 3, 4]
2. Финансовият проблем: „Депозитният пропуск“ (Pfandschlupf)
* Скрита печалба за бизнеса: Всяка година милиони бутилки се губят, повреждат или изхвърлят от гражданите и туристите в общия боклук. Платеният за тях депозит (около 180 милиона евро годишно) остава директно в производителите и супермаркетите като чиста печалба. [3]
* Липса на реинвестиране: Тези задържани средства не се използват централизирано за финансиране на екологични проекти или за подобряване на рециклирането. [3, 6]
3. Потребителско объркване и липса на прозрачност
* Хаос с изключенията: Системата е изградена нелогично за масовия потребител. Сокове, млечни продукти и вино са освободени от депозит по лобистки причини.
* Регионални и частни каси: За бутилките от многократния сектор (Mehrweg) няма единен стандарт. Големите пивоварни или производители често създават собствени уникални каси и бутилки. Малките магазини отказват да ги приемат, ако нямат същия продукт в асортимента си, което принуждава хората да обикалят различни обекти. [1, 5, 7]
[1] [https://dpg-pfandsystem.de](https://dpg-pfandsystem.de/de/das-einwegpfandsystem/wissenswertes/gesetzesaenderungen.html)
[2] [https://www.thinkzerollc.com](https://www.thinkzerollc.com/post/what-the-u-s-can-learn-from-germany-s-bottle-deposit-system)
[3] [https://www.goethe.de](https://www.goethe.de/ins/id/en/nad/tip/27021598.html)
[4] [https://www.researchgate.net](https://www.researchgate.net/publication/357176043_Intended_and_unintended_effects_of_statutory_deposit_return_schemes_for_single-use_plastic_bottles_Lessons_learned_from_the_German_experience)
[5] [https://esgforlawyers.com](https://esgforlawyers.com/2025/01/05/germanys-successful-battle-with-single-use-bottles/)
