Основната причина е поскъпването на материалите, които се доставят от чужбина
Стоматологичните услуги у нас са поскъпнали почти двойно, показват актуалните данни на Евростат. Над 4% от българите все още нямат достъп до зъболекар – не само по финансови причини, но и заради липса на стоматологични кабинети в по-малките населени места.
Някои пациенти припомнят, че някога в училищата са се правели задължителни прегледи, които са помагали за ранно откриване на проблеми. Днес подобен контрол липсва, а много хора се притесняват, че при необходимост от протези разходите ще бъдат непосилни. Според тях стоматологичните услуги са станали „ужасно скъпи“, особено за хора пред пенсия.
Дружеството е с над 150 млн. лв. дългове, включително към банки и доставчици
Най-големият зърнен търговец в Добруджа „Фарм сенс“ е подал молба за несъстоятелност. Причините – неблагоприятно развитие на пазара на зърно, както и натрупани дългове към банки и доставчици, съобщава специализираният сайт sinor.bg.
Добруджанската фирма е с 32-годишна история и притежава зърнобази и силози, разположени в Североизточна България, автопарк и логистика, като търгува освен със зърнени и маслодайни култури в страната и зад граница, също и с биомаса.
Според информацията, като причина за поисканата процедура за несъстоятелност мажоритарният собственик Пламен Борисов посочва на първо място неблагоприятното динамично развитие на пазара на зърно за реколта 2025.
В нея той обяснява, че дружеството не е имало възможност да продаде свои активи – като зърнобази и камиони например – че да си осигури ликвидност „поради липса на интерес от потенциални купувачи“. Но не само лошият пазар на зърно е причина за искането за несъстоятелност. „Фарм сенс“ не е могло да изпълни и договор за износ с швейцарска фирма за 20 580 тона пшеница, със срок на изпълнение до 15 ноември т.г. Вместо отсрочка, дружеството получило фактура за близо 800 хил. евро.
130 млн. лв. дължими банкови кредити „Фарм сенс“ има дължими кредити към няколко банки. Във финансовия отчет за 2024 г. е записано, че задълженията към финансови институции са в размер на 129 млн. лв., от които тези до 1 година са 125 млн. лв.
Оказва се, че освен към банките, „Фарм сенс“ има задължения и към доставчици в размер на почти 7.8 млн. лв. през 2024 г., към предприятия от групата – 5.1 млн. лв. и „други задължения“ в размер на 12.6 млн. лв.. Така общият размер на дълговете на „Фарм сенс“ е 154.5 млн. лв., като по-голямата част от сумата е натрупана през последната година, когато фирмата е задлъжняла със 138.7 млн. лв.
Само за лихви през 2024 г. акционерното дружество е платило над 12.6 млн. лв. Фирмата е получила кредити от 4 български банки, от щвейцарска и нидерландска банка. Единствената добра новина е, че акционерното дружество няма задължения към публични кредитори, нито към работници и служители.
Изчерпан модел и необходимост от инвестиции Любомир Ноков, главен изпълнителен директор на „Harmonica Foods”, коментира новината в своя профил в LinkedIn, заявявайки, че „Добруджа преживява тежки години“.
Това е сигнал, че моделът на зърнената търговия се пропуква. И е важно за всички ни, защото рисковете се пренасят към фермерите, банките, цените на храните и цялата верига, която ни храни ежедневно“, написа Ноков.
По думите му, добивите падат, торовете поскъпват три пъти, а в четири от последните шест години има засушаване. Тук обаче има и политически слой.
20 години в България се субсидират площи, а не земеделие. Не почва, не вода, не знания“, добавя той.
Според него, има нужда от инвестициите в напояване, развитие на зеленчуци, овощарство и животновъдство, биологични методи и пр., тъй като моделът на „площи с ниска стойност и висока задлъжнялост“ вече дава първите знаци, че се е изчерпал.
Нападението е извършено в района на метростанция „Опълченска“
По първоначална информация мъж е слязъл от трамвая на спирката до един от изходите на метрото и е предприел пресичане на бул. „Тодор Александров“, когато е бил засечен от автомобил, съобщиха от МВР.
Между шофьора на колата – младеж на около 20 години, и пешеходеца избухнал скандал. Словесният конфликт ескалирал и по-възрастният извадил газов пистолет, с който прострелял опонента си. След това избягал.
Пострадалият е транспортиран в болница за преглед. Стрелецът е задържан.
Столичната дирекция на полицията установи самоличността на младежа, който шофира по столичния Околовръстен път със скорост от 300-301 км/ч.
Водачът е 19-годишният Алекс Младенов от доспатското село Змеица. Младежът от скоро живее в София, а справка в Търговския регистър показва, че е собственик на фирма за електронна търговия. Младенов управлява онлайн магазин, чиято дейност е свързана с разработване на софтуер и консултиране в областта на информационните технологии.
От кадрите се вижда как лекият автомобил буквално лети, а един от младежите държи телефон, с който засича скоростта на колата.
„“Ебати G-Force, какво става бе, брат!“, чуват се и възклицанията на шофьора и пътниците, след което викове и смях. В същото време се появява и надпис „Аматьори“.
Клипът приключва с думите: „300, 300, стига, стига, стига!“.
От Столичната дирекция на полицията уточниха пред Нова телевизия, че младежът е бил призован, но е заявил, че в момента се намира извън пределите на страната и ще се прибере в България в средата на януари 2026 г.
19-годишният Алекс Младенов редовно публикува свои изпълнения зад волана на лекия си автомобил „Мерцедес“ в социалните мрежи. Често е забелязван в столичните квартали „Хаджи Димитър“ и „Левски“, където прави дрифтове в гъсто населени райони, създавайки реална опасност за пешеходци и други шофьори.
Страните от ЕС ще се ангажират поотделно с части от общо €210 милиарда, съобщи „Политико“
За България частта от гаранцията за украинския заем в максималния му размер ще е 1,2 милиарда евро, показват данните на интерактивна карта към публикацията.
Сумите, които държавите ще трябва да гарантират, са определени въз основа на БВП, както се определят и вноските им в общи европейски бюджет.
Най-много ще гарантира Германия – 52 милиарда евро, следвана от Франция – 34 милиарда евро.
Брутален побой в „Люлин“ 2 завърши с пребито момче в кома и с опасност за живота в болница, а приятелят му – със счупен нос. От Софийска районна прокуратура съобщиха, че двамата биячи – единият на 34 г., а другият непълнолетен, на 16 г., са задържани и обвиняеми за нанасяне на средни телесни повреди.
Побоят е извършен на Никулден минути след 23:00 часа в ж.к. „Люлин“, пред денонощен магазин в квартала.
Видео от охранителните камери на мястото показва брутално ритане по главите и телата на двамата потърпевши, които са паднали на земята, става ясно от публикация в групата на Люлин във Фейсбук. Не се забелязва никаква съпротива. Побойниците оставят жертвите си да лежат безпомощни и си тръгват.
Ударите са нанасяни и с ръце, и с крака, уточняват от прокуратурата.
Според публикацията в социалната мрежа извършителите са задържани в тъй наречените „Кипърски общежития“ в „Люлин“ 1, където живеят цигани.
Вследствие на жестокия побой единият младеж е с мозъчно сътресение, като е изпаднал в пълно безсъзнание, а спътникът му е със счупен нос и изкривяване на носната преграда.
Деянията са извършени по хулигански подбуди, като конкретният повод за побоя не се посочва.
„Изключителна жестокост без провокация от страна на битите! Навременна намеса на полицаите от 9-о РУ за транспортиране на нараненото/ меко казано/ момче до „Пирогов“ и мигновеното залавяне на Ромите, пребили момчетата! Благодаря за всичко, което направиха, и на момчетата от Фирма Делта Гард за тяхната също навременна намеса“, пише в групата на квартала Трифон Георгиев, като не става ясно родител ли е, или близък на единия пострадал.
По думите му момчето все още е в интензивното отделение. Собственичката на търговския обект също коментира, че престъпното деяние е било изключително жестоко.
По случая е образувано досъдебно производство, а непълнолетният побойник е задържан под стража до 48 часа. По-възрастният извършител е с мярка до 72 часа.
Според текстовете в Наказателния кодекс, изброени от прокуратурата, за причиняване на средна телесна повреда на повече от едно лице по хулигански, расистки, ксенофобски или свързани със сексуалната ориентация подбуди се предвижда до 6 години затвор, като за непълнолетния наказанията са по-ниски.
Предстои наблюдаващ прокурор да внесе искане в Софийски районен съд за определяне на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемите.
Жителите на „Люлин“ настояват за засилено присъствие на полицаи от 9-то РУ СДВР в района на общежитията в „Люлин 1“ и около бл. 464, за да не допускат подобни нарушения на обществения ред, застрашаващи живота на хора.
Производството на мляко спада, вносът расте, а големите търговски вериги концентрират пазара, сочи доклад от шестмесечно наблюдение на комисията
Силна концентрация на големите вериги в малките градове, изкривявания в млечния сектор и впечатляващи търговски надценки между 70 и 130% върху основни храни установява Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която публикува междинния си секторен анализ на пазара на модерната търговия на дребно със селскостопански и бързооборотни хранителни продукти.
КЗК е наблюдавала близо половин година ценовата политика при десет ключови продукта: мляко и млечни изделия, месо и месни продукти, брашно и хляб, яйца, олио и минерална вода. Според анализа няма доказателства за съгласуване на цените между веригите, но надценките сами по себе си будят тревога. Установени са 77% надценка при прясното мляко, 82% при сиренето и до 91% при кашкавала. Данните от допълнителния мониторинг потвърждават мащаба: 91% надценка при кравето сирене, 73% при каймата, 89% при яйцата, а при минералната вода – рекордните 135%.
Най-сериозни нарушения се наблюдават в млечния сектор. За периода 2020-2024 г. производството на сурово краве мляко е спаднало с 25%, докато вносът нараства с 43%. Това води до намаление на производството на млечни продукти с между 8% и 14%, въпреки че потреблението остава стабилно. КЗК предупреждава, че тази зависимост от внос е риск за цял традиционен отрасъл.
Анализът открива и силна концентрация на големите вериги в по-малките населени места. Това е отчетено в осем области: Видин, Търговище, Габрово, Ловеч, Разград, Шумен, Кърджали и Смолян. За производството и преработката на селскостопанска продукция комисията отчита намалено местно производство, липса на стандарт за качество, слаб контрол и недостатъчна институционална подкрепа.
Председателят на КЗК Росен Карадимов заяви, че по предварителна информация средните надценки в Европа са около 35% – чувствително по-ниски от наблюдаваните в България. Той подчерта, че предстои обществено обсъждане на доклада още в края на седмицата, като секторът е призован към саморегулация. Ако такава не бъде постигната, КЗК е готова да премине към производства на база на събраната информация.
Удължаване на действието на сегашната план-сметка стопира всички ръстове в социални плащания и възнаграждения
След масови протести и политически натиск правителството изтегли целия пакет бюджетни закони за 2026 г. – държавен бюджет, бюджет на ДОО и бюджет на НЗОК. Премиерът Росен Желязков направи заявка за сериозен ремонт на финансовата рамка, което означава, че едва ли ще имаме напълно преработен, обсъден и гласуван нов бюджет на 1 януари, 2026 г. при оставащите по-малко от 15 работни дни до края на тази година.
Най-вероятно страната ще влезе в удължителен режим, който в най-добрия случай ще продължи до февруари-март. Това означава, че всички социални плащания и минималната работна заплата ще останат замразени точно на нивата от декември 2025 г. (преизчислени в евро), без нито едно от вече договорените или планирани увеличения. Ето какво би означавал този сценарий за най-уязвимите групи, които, събрани съвкупно са около 4,2 млн. души:
Пенсионерите – 2,1 милиона души
Средната пенсия остава 580 лева (297 евро), вместо договорените 620 лева. Минималната пенсия също няма да се вдигне от 580 на 620 лева.
Майките на деца до 2 години – около 30 000 жени
Втората година майчинство се запазва на 780 лева месечно, вместо предвидените 900 лева. Всяка майка би загубила по 120 лева месечно
Семействата с деца – 800 000 деца
Детските добавки биха останали 50-100 лева на дете. Планираното 10% увеличение и разширяването за многодетни семейства отпадат.
Нископлатените работници и минималната работна заплата – около 600 000 души
Минималната работна заплата би останала 1077 лева (550 евро), вместо вече договорените на 13 ноември 1213 лева (620 евро).
– 456 700 души на МРЗ биха загубили по 136 лева месечно. – 83 000 лични асистенти и грижители също биха останали без увеличение.
Социално слабите домакинства – 450 000 семейства
Енергийната помощ за отопление би останала 100-200 лева еднократно, вместо предвидените 120-240 лева и допълнителната зимна субсидия
Хората с увреждания – 250 000 души
Месечните добавки замръзват в диапазона 250-400 лева, вместо планираните 270-430 лева.
Младшите лекари и здравните работници – около 15 000 души
Допълнителните възнаграждения биха останали на сегашните 2500-3000 лева месечно, вместо предвидените +250-300 лева.
При удължаване, продължава събирането на приходи по сегашните правила, а финансирането на нови големи проекти – например, инфраструктурни става невъзможно. На прага на еврозоната България трябва да продължи да спазва и макроикономическите ангажименти като този за 3% дефицит и дълг под 60% от БВП. Според най-новите данни, бюджетният дефицит през октомври е 2,98%, т.е. почти до горната граница от 3%, а външният дълг е над 48% от БВП.
Данъчните постъпления са 77% от планираните за годината
Към края на октомври 2025 година бюджетният дефицит на България достигна 6,59 млрд. лева, което представлява 2,98 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) – съвсем близо до заложената граница от 3%. Това става ясно от оповестени днес от финансовото министерство данни. Отрицателното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 4,474 млрд. лева и дефицит по европейските средства от 2,115 млрд. лева
Салдото по КФП нараства с около 500 млн. лева на месечна база. За сравнение, към края на септември отрицателното салдо бе 6,055 млрд. лева или 2,7 процента от прогнозния БВП.
В началото на ноември Европейската комисия преведе на България 860 млн. лева по второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост. Очаква се до края на годината да постъпи и трети транш от близо 3,2 млрд. лева, който ще компенсира текущия дефицит по сметките за средства от ЕС и ще подобри салдото по КФП.
Фискалният резерв към 31 октомври 2025 г. е 19,827 млрд. лева, като в него влизат 15,141 млрд. лева депозити на фискалния резерв в Българската народна банка и търговските банки, както и 4,685 млрд. лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП възлизат на 66,782 млрд. лева, което е 74 процента от годишните разчети. Те нарастват с 14,9 процента или почти 8,65 млрд. лева спрямо същия период на 2024 година. Данъчноосигурителните приходи се увеличават с 15,5 на сто (7,344 млрд. лева). Неданъчните приходи нарастват с 19,7 на сто (1,631 млрд. лева).Приходите от помощи и дарения са 2,259 млрд. лева, но намаляват с 326,6 млн. лева спрямо 2024 г.
„Постъпленията нарастват с 8,649 млрд. лева повече спрямо същия период на 2024 година. Най-голям принос за този ръст имат данъчно осигурителните приходи, които са със 7,334 млрд. лева повече спрямо същия период на 2024 година. Това е най-високият ръст на приходите, който е реализиран през последните няколко години“, коментира във видео изявление министърът на финансите Теменужка Петкова. Тя благодари на Националната агенция за приходите и Агенция митници „за отличната работа“. Очевидно мерките, които правителството набеляза в борбата със сивата икономика, дават резултат, добави Петкова.
Данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, са 54,599 млрд. лева или 77,1 процента от планираните за годината. Те формират 81,8 процента от общите приходи по КФП за периода. Неданъчните приходи са 9,924 млрд. лева (82,8 процента от годишните разчети) и включват такси, приходи от собственост, концесии, продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Разходите към октомври 2025 г. по КФП възлизат на 73,372 млрд. лева, което е 75,9 процента от годишните разчети. За сравнение, към октомври 2024 г. разходите са били 62,097 млрд. лева, като ако се елиминира трансакцията по възстановяване на разходи от чужди средства за 1,2 млрд. лева, разходите през 2025 г. нарастват с 10,075 млрд. лева или 15,9 процента.
Нарастването на разходите е основно заради социални плащания, включително пенсии, капиталови разходи и разходи за персонал.
Нелихвените разходи са 70,393 млрд. лева (76 процента от годишния разчет), като нарастват с 9,274 млрд. лева или 15,2 процента спрямо октомври 2024 г.
Текущите нелихвени разходи са 62,719 млрд. лева.
Капиталовите разходи, включително нетния прираст на държавния резерв, възлизат на 7,623 млрд. лева.
Трансферите за чужбина са 51 млн. лева.
Лихвените плащания са 1,356 млрд. лева, което е 83,6 процента от планираните за годината, с ръст от 439,9 млн. лева спрямо октомври 2024 г., дължащ се на обслужването на държавния дълг.
Средната възраст на работната сила в България ще бъде около 50 – 60 години, ако темповете на застаряване на населението се запазят. Това се казва в становище на тема „Мерки за управление на възрастовите различия на работното място в контекста на конкурентоспособността на предприятията в България“, които прие Икономическият и социален съвет.
В него се подчертава нарастващата необходимост от активни политики за управление на поколенията в организациите. ИСС отчита, че демографските процеси вече чувствително променят възрастовата структура на работната сила у нас.
„Днес на работното място се срещат представители на пет поколения, които имат съществени различия в светоглед, ценности и отношение към труда и технологиите“, се казва в документа. Съветът предупреждава за зачестяващи прояви на предубеждения и нетолерантност към възрастта, които водят до отчуждение, демотивация, понижена екипна ефективност и текучество.
В становището се акцентира върху необходимостта институциите, работодателите и социалните партньори да работят целенасочено за изграждане на толерантна и съпричастна работна среда. Възрастовото разслоение, застаряването на работната сила, задълбочаващата се социална дистанция и различия между поколенията изискват нов подход и адекватни на съвременната реалност решения и политики в управлението на хора.
„Налице е недостатъчна информираност и неадекватно възприятие и разбиране на възрастовото многообразие. Липсата на толерантност, предразсъдъците и погрешните възгледи за способностите на хората в различна възраст са вплетени в общественото съзнание и се отразяват върху взаимоотношенията на работното място“, подчертава ИСС.
Съветът настоява за незабавни действия за ратифициране на Конвенция №190 на МОТ, която въвежда ясни дефиниции и механизми за защита от насилие, тормоз и дискриминация. Документът подчертава, че предпочитането на едно поколение пред друго е дискриминационна практика, която не води до устойчиви резултати.
ИСС обръща внимание на тревожни тенденции в заетостта и активността на населението, според които населението в трудоспособна възраст е намаляло с 19,1% за периода 2011–2021 г. Темпът на нарастване на медианата възраст на работната сила в България също е от най-високите в ЕС. За периода 2010 – 2024 г. тя се е увеличила с над 4 пункта – от 41,5% на 45,7. Ако тези темпове на нарастване се запазят, към 2050 г., средната възраст на работната сила в България ще бъде около 50 – 60 години. Икономически неактивните лица в трудоспособна възраст (15–64 г.), които не учат и не работят, са над 600 000 – огромен неизползван резерв за пазара на труда.
През последните 25 години дефицитът на пенсионния фонд е нараснал над 20 пъти
Проблемът с парите за пенсии се задълбочава
През последните 25 години дефицитът на пенсионния фонд е нараснал над 20 пъти
В навечерието на бюджетната процедура темата за държавните разходи и способността на правителството да запълва бюджета без допълнително да раздува дефицита и дълга ще става все по-централна. Доколкото в средносрочната рамка е заложено плавно увеличение на пенсионните осигуровки, финансирането на осигурителният институт безспорно е в центъра на подхода на правителството към свиване на недостига през следващите години, показва анализ на Института за пазарна икономика.
По тази причина икономистите правят преглед на размера и динамиката на дефицита на пенсионния фонд, по-популярен като „дупката в НОИ“. Най-просто, това е разликата между приходите от пенсионни осигуровки и разходите за пенсии, които прави ежегодно общественото осигуряване. Разликата се покрива с трансфер от държавния бюджет – тоест, пенсионният фонд се дофинансира с приходи от други данъци. За 2024 г. тази разлика възлиза на 13,1 млрд. лв., на фона на 11,6 млрд. година по-рано, и 9 млрд. лв. през 2022 г.
Историческото сравнение сочи, че през последните 25 години дефицитът на пенсионния фонд е нараснал над 20 пъти – от 400 млн. лв. до 13 млрд. Заради инфлацията и икономическия растеж през това време обаче по-показателен е делът на недостига в общите разходи на фонд „Пенсии“.
В началото на хилядолетието има много сериозно разрастване – от под 20% през 2000-2001 г. до 61% през 2010 г., отчасти заради рязкото влошаване на пазара на труд след финансовата криза, отчасти заради демографските тенденции. Следващото си най-ниско равнище дефицитът достига през 2019 г. – 48%, в резултат на постепенното изсветляване на икономиката и високата заетост. През 2023-24 г. обаче той отново надхвърля 60% – равнища, характерни за кризисни години, въпреки наглед нормалното състояние на националната икономика и изключително високите нива на заетост.
Алтернативен поглед към размера на дефицита на фонд „Пенсии“ предполага да го разглеждаме като дял в националната икономика. За последните 25 години увеличението е петкратно – докато през 2000 г. той е отговарят на 1,4% от общият брутен вътрешен продукт, то през 2024 г. вече надхвърля 6,4%. И тук голямото увеличение идва в първото десетилетие, като през второто делът е БВП се задържа между 5-6% (с изключение на 2019 г., когато пада под 4%), но извънредното нарастване през 2022 г. го тласка над 6%. На фона на увеличението на очакваната продължителност на живота, и оттам – на броя на пенсионерите, отнесени към работещото население – няма причини да очакваме спад, поне в средносрочен.
Важните изводи от лавинообразния ръст на дефицита на пенсионния фонд са няколко. От една страна, увеличението на осигуровките на работещите може да има само козметичен ефект върху него (по груба сметка предложеното увеличение с 3 пр.п. може да донесе малко над 1 мрлд.. лв. – около 10% от днешния дефицит), същото важи и за премахване на максималния осигурителен доход.
От друга, динамиката на дефицита все пак е свързана с представянето на пазара на труд и размера на сивата икономика, което означава, че основна дългосрочна цел трябва да е повишението на инвестициите в дейности с висока производителност (и оттам – доходи) и свиването на недекларираната заетост.
На трето място, структурният проблем в пенсионната система се задълбочава, което подчертава нуждата от реформа, която да облекчи натиска върху общественото осигуряване и постепенно да мести фокуса върху лични спестовни и инвестиционни сметки.
България влиза в еврозоната в период на силна активност на жилищния пазар. По данни на Sorenda Real Estate, секторът отчита над 15% годишен ръст на цените през четвъртото тримесечие, което го нарежда сред най-бързо поскъпващите в ЕС. За период от 15 години натрупаното увеличение надхвърля 133%.
Ръстът, според анализа, се дължи на комбинация от голямо търсене (особено в София), но и недостатъчно предлагане. Експертите обаче предупреждават, че подобен темп е трудно устойчив в дълъг хоризонт, особено на фона на издадените разрешителни за строеж.
Вицепремиерът очерта критичната транспортна картина в България
Според данни от общините, 738 населени места нямат никакъв обществен транспорт – нито автобус, нито влак. Още 601 населени места са с неадекватно обслужване – разписания само на хартия, нередовни линии и липса на връзки.
Едва 61 населени места имат адекватно транспортно обслужване.
„Това означава деца, които не могат да стигнат до училище, възрастни хора без достъп до лекар, хора, които не могат да ходят на работа, и цели села откъснати от света“, изтъкна вицепремиерът.
С години са трупани проблеми
Според него причините за това са системни и натрупвани с години – разпокъсани закони за отделните видове пътнически транспорт, липса на единна схема от взаимосвързани разписания, недостатъчен контрол, липса на единен билет и синхронизация между общините и държавата, както и липса на ясни стандарти за качество.
Причината за днешното искане е, че обвиняемата Габриела е получила предложение за работа от фирма, която изисква работните задължения да се извършват присъствено, посочиха от защитата. Те се аргументираха, че заради дългото съдебно производство, тя няма възможност да вижда децата си. Мярката има за функция да обезпечи провеждането на производството, но не са налице дори и минимални данни обвиняемата да осуети провеждането му, защото тя самата иска да идва, заяви адвокатът на Славова.
Съдът реши, че желанието на обвиняемата да изкарва приходи по този начин е в противоречие с обществения интерес и не може да уважи искането.
Експертизи не бяха разглеждани заради отсъствието на вещи лица. Следващото съдебно заседание беше насрочено за 21 януари 2026 г.
Пет години след като държавата обяви Българския спортен тотализатор (БСТ) за монопол и закри частните игри, сега управляващите предлагат държавната лотария да бъде отдадена на концесия.
Предложението е внесено от депутатите от „ДПС-Ново начало“, БСП и ГЕРБ – Йордан Цонев, Драгомир Стойнев и Костадин Ангелов.
„Макар и единствен оператор за лотарийните игри, постъпленията от държавното дружество са в значително по-малък размер в сравнение с постъпленията, които реализираха частните хазартни оператори преди промените през 2020 г. От анализа може да се направи извод, че ДП „БСТ“ самостоятелно не може да постигне ръст на приходите и пазарен дял, адекватен на потенциала на неговото изключително пазарно положение“, смятат вносителите на предложението.
В мотивите се посочва, че на фона на засилена конкуренция и активно навлизане на пазара в България на онлайн залаганията на държавното дружество му липсват ноу-хау, пазарен опит и финансов ресурс. В резултат на това то не можело да постигне поставените му цели, включително привличане на повече играчи към форми на хазарт с по-нисък социален риск и да обезпечи необходимите средства за развитие на спорта в България.
Експертите предупреждават за рисковете
От една страна, тотото на концесия може да доведе до увеличение на приходите в сектора, но предложението е спорно, смятат експерти.
„Само един концесионер да поеме тези игри е малко рисковано, защото българското тото има няколко лиценза – за офлайн и онлайн игри. За мен по-балансираният вариант е публично-частно партньорство – пак е вид концесия, но в контрола ще участва БСТ, а маркетингът и т.н ще е концесионерът, за да се наблюдават приходите по-добре„, обясни бившият председател на Комисията по хазарт Димитър Терзиев.
По думите му конкуренцията е водеща за развитието, а монополът не може да създаде равни условия за всички.
Експертите допълват, че е важно да се уточни какъв ще е размерът на концесионната такса.
Обществено допитване на „Мяра“ разкри, че вдигането на минималното възнаграждение също е недостатъчно
Изследването е за нагласите относно динамиката на доходите, размера на минималната работна заплата, механизма за нейното определяне и приравняването ѝ към стойността на заплатата за издръжка. То е проведено в периода 30 октомври – 7 ноември 2025 г. по поръчка на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
Общите кредити за неправителствения сектор достигат 115,7 млрд. лева, като нарастват с 15,1% за една година
През октомври банките в България продължават да отпускат повече кредити, отколкото се увеличават депозитите на населението и фирмите.
Кредитите за домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата, са нараснали с 21% спрямо същия месец на миналата година и достигат 54,6 млрд. лева, което е почти една четвърт от брутния вътрешен продукт на страната, сочат нови данни на БНБ.
За сравнение, депозитите на домакинствата и нетърговските дружества са 98 млрд. лева и се увеличават с 13,8%.
Това означава, че хората използват все повече кредити за жилища, потребление и други нужди, вместо да оставят парите си в банките.
Общите кредити за неправителствения сектор достигат 115,7 млрд. лева, като нарастват с 15,1% за една година. Фирмените кредити се увеличават с 9,5% и са 51,8 млрд. лева, докато жилищните кредити растат с почти 28% и достигат 31,5 млрд. лева. Потребителските кредити също растат с 13,6% до 21,2 млрд. лева.
От страна на банките също се очакват промени, тъй като те ще трябва да се съобразят с новите регулации на Европейската централна банка. Това вероятно ще доведе до леко повишение на лихвените проценти по ипотечните кредити. За сравнение средната лихва в еврозоната в момента е около 3,3 процента, докато в България тя е приблизително 2,4 на сто.
„Няма да е подарък“: БНБ не очаква автоматични ползи от еврото
Институциите са основна пречка пред повторно повишение на кредитния рейтинг на страната ни
Основното предизвикателство пред предстоящото присъединяване на България към еврозоната, което ще се случи на 1 януари 2026 г., е, че „нищо няма да ни дойде като подарък“, а напротив – страната ще трябва да се постарае, за да се възползва от позитивите на единната европейска валута. Това заяви Петър Чобанов, подуправител на Българска народна банка (БНБ), по време на събитието „Еврозоната – уравнения и решения“, провело се в София във вторник.
Автоматично не можем да очакваме кой знае какви позитивни ефекти, без да се постараем да ги постигнем“, подчерта Чобанов.
За пример той даде евентуално бъдещо увеличение на кредитния рейтинг на България. Напомняме, че след финалното „да“ за присъединяване, дадено на 8 юли т.г., големите агенции Fitch Ratings и S&P Global Ratings повишиха дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна валута до ‘BBB+’ със стабилна перспектива, което е най-високата степен от инвестиционните рейтинги от средния клас. Германската Scope Ratings пък даде оценка ’A-’, също със стабилна перспектива, която е първата за България от високия инвестиционен клас.
Според Чобанов, последващо увеличение може да има, но с условие.
Ние имаме основание да очакваме той да се повиши (рейтингът), но това, което изтъкват агенциите като проблем, са институциите“, заяви Чобанов.
Той подчерта, че трябва да се обърне внимание на тяхното „заздравяване, на спазването на правилата и прилагането им“.
Това е едно от предизвикателствата, върху които тези, които провеждат политиката, трябва да се съсредоточат, защото по-високият рейтинг вече отваря наистина възможности“, посочи Чобанов.
В своето изказване той засегна темата за настоящата геополитическа обстановка, както и какви са очакванията му за следващата година. И обясни, че митата и допълнителното фрагментиране на глобалното икономическо пространство поставят предизвикателства пред Европейския съюз (ЕС), който значително изостава спрямо основните си конкуренти – ЕС и Китай.
Това ще доминира и през следващата година, и ако прогнозите на Еврокомисията за глобалния БВП през 2026 г. са за около 3.5% ръст, то за ЕС и еврозоната са за около 1.3 – 1.4%, т.е. значително по-малко“, уточни експертът.
Според него, освен несигурността, един от големите проблеми за европейската икономика е и структурата, тъй като тя не предлага достатъчно възвръщаемост и голяма част от спестяванията отиват в САЩ.
Той обясни, че за да се справи Европа със структурните си проблеми, трябва лидерство, но такова в момента няма. Според него един възможен отговор е да се продължи стимулирането на вътрешното търсене, но това би било неустойчиво в дългосрочен план.
За съжаление, моите очаквания не са, че следващата година ще сме свидетели на някаква фискална консолидация. За нея трябват политически условия, но пространството – политическото и в основните икономики на ЕС – е силно фрагментирано“, добави той.
Без импулс за България
На въпрос какво може да е отражението на тази политикоикономическа конюнктура върху България, Чобанов подчерта, че страната ни не трябва да очаква „допълнителен импулс (от еврозоната) на външното търсене за нашите стоки и услуги“.
Понастоящем вътрешното търсене е силно, подкрепено от постоянния ръст на заплатите, но то „бяга“ от предлагането.
За да имаме по-висока база за растеж, трябва политиките да са фокусирани върху предлагането, инвестициите и производителността в икономиката“, добави Чобанов.
Управляващите партии в България – ГЕРБ, БСП, „Има Такъв Народ“ и „ДПС-Ново начало“ – внесоха предложение, което ще позволи на държавата да придобие активите на „Лукойл“ у нас.
С 2 млрд. евро по-високи гаранции за ББР
Поправката предвижда увеличение на държавните гаранции за Българската банка за развитие (ББР) с два милиарда евро.
Това ще увеличи потенциалните гаранции от 1,75 млрд. на 3,75 млрд. евро, които могат да се издават при „възникнала необходимост във връзка с придобиването на акции или дялове в капитала по Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход“.
Документът е внесен с подписите на четирима депутати – по един от всяка партия в управляващото мнозинство – и е насочен към председателя на парламента и Бюджетната комисия.
Коментарът на експертите
„Поправката цели даване на възможност ББР да гарантира потенциален заем на българска държавна компания, която да изкупи дружествата под шапката на „Лукойл“. Разбира се, това няма как да се упомене конкретно, но това е подтекстът“, обясни икономистът Мартин Владимиров.
Според бившия енергиен министър Александър Николов, предложението е вид „презастраховане“ от страна на управляващите.
„Дори при много тежка ситуация да бъде защитена стойността на рафинерията. Грубо казано, да си връзваме гащите с подобен сценарий е по-скоро подхранване на спекулацията, че има поставяне на контрол на входа, изхода или при потенциален нов собственик“, посочи той.
Рискове и инвеститорски интерес
Експертите предупреждават, че подобна мярка може да застраши инвеститорския интерес към предприятието в България.
„В контекста на ситуацията, която ограничава текущите печалби и пазара на рафинерията чрез решението за ограничаване на износа, това вече много започва да мирише“, допълни Николов.
„Национализацията на тези активи може да доведе до дългосрочни рискове за България, включително арбитражни дела, които руската страна може да заведе в международни арбитражни съдилища“, коментира Владимиров.
Сумата от 2 млрд. евро, с която се увеличават държавните гаранции, съответства на очакваната цена на активите на руския гигант у нас.
Поправката предстои да бъде гласувана от ресорната комисия в парламента в четвъртък.
Още три района на София остават без редовно почистване от 1 декември. По график от тази дата кризата с боклука ще обхване „Изгрев“, „Слатина“ и „Подуяне“ преди да се разпростре в почти цяла София.
От Столичната община за момента казват, че имат план за действие, но избягват да разкриват подробности. Причината е, че имало случаи фирми, които са били готови да помогнат с техника, да бъдат заплашени след това и да се откажат. Подобно изявление направи и кметът на „Изгрев“ Делян Георгиев, който обяви, че намирането на техника е проблем.
От сега обаче е сигурно, че подобно на „Люлин“ и „Красно село“, от които тръгна кризата с отпадъците, и в новите три района общината ще разчита основно на Столичното предприятие за третиране на отпадъците, което отговаря за завода за боклука. То вероятно ще работи със собствена и наета техника, както това се случи в първите два района. Част от работата – по събирането на малките кошчета за отпадъци по улиците – ще бъде поета от районните администрации. Вероятно те ще имат и някаква отговорност към почистването на спирките от сняг и лед.
Старото летище, приютило изтребителите МиГ 23, преди да бъдат нарязани. Създадено през 1950, работи като изтребителна авиобаза от 1994 до 2003 г, когато същата е закрита и мястото е изоставено.
В навечерието на коледните празници Созопол остава с един общопрактикуващ лекар, който трябва да се грижи за близо 4 000 жители. От общината вече търсят медици. Готови са да им осигурят специален социален пакет и дори дом, за да се гарантира осигуряването на медицинско обслужване.
Нула километра у нас са пътищата, които са в отлично състояние. Това показва класификацията им според безопасността за движение. Дори магистралите са извън класацията. Анализът е върху автомагистрали, първи, втори и трети клас пътища с обща дължина 8560 километра и е на Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата, правен за времето между 2021 и 2023 г.
С най-добри показатели все пак са автомагистралите, те имат най-много участъци с оценка “добро състояние”, която при тях е доминираща. Това се отнася за 436 км, или 50,92% от общата им дължина. Не са малко и отсечките с лоша и незадоволителна оценка, които са над 1/5, или 188 км.
Най-добре е магистрала “Марица”, защото 61% от трасето е оценено като “добро”. С най-висок риск за участниците в движението са аутобаните “Хемус” и “Тракия”.
Над 30 на сто от дължината им е в лошо или незадоволително състояние “Тракия” е с най-много участъци с най-ниска оценка – почти 18 на сто. Толкова е и процентът на участъците с риск от катастрофи.
Общият брой произшествия, настъпили на автомагистралите за периода 2021-2023 г., е 675, с други думи там се случват по 0,805 катастрофи на всеки километър.
Водеща в това отношение е “Тракия” с 398 катастрофи, три пъти повече от “Хемус” (127) и в много пъти повече от останалите аутобани. Честотата на ПТП-тата на километър там е 1,12, при 0,67 за “Хемус”.
Не е добра ситуацията и с магистрала “Европа” с нейните едва 31 км изградени участъци, анализирани към 2023 г. (към днешна дата тя е напълно готова и е 63 км – б.а.). Със среден и висок риск за участниците в движението е около 85% от дължината.
Преобладаващата част от автомагистралите по принцип са с нисък риск, но и с висок потенциал за нарастване, тъй като има редица идентифицирани недостатъци на пътните елементи по тях. 18,03 на сто са отсечките, които имат крещяща нужда от ремонти и са записани като приоритетни, защото заради високата скорост на движение са доста рискови, показва анализът.
Пътните елементи, които са изследвани, са широчината на лентите, крайпътните пространства, криволиченето, пътните възли.
Най-лоши са резултатите за крайпътното пространство на аутобаните. Налични са неподвижни препятствия в зоната за безопасност, които не са премахнати, преместени, модифицирани или обезопасени. Въпреки безконфликтното пресичане с други пътища пътните възли са проектирани с геометрични елементи, които не осигуряват високо ниво на безопасност за участниците в движението, пише още в анализа.
На територията на областите Перник (“Струма”) и Стара Загора (“Тракия”) има значителен брой участъци в добро състояние.
Областите Пазарджик и Пловдив (“Тракия”) показват най-лоши резултати и най-голям брой участъци с нужда от подобрения.
Аутобаните, които са изградени в по-скорошни времена, са с по-добри резултати в сравнение с пътищата, които са проектирани на база на по-стари подзаконови нормативни актове, при които безопасността е била на по-заден план.
Първокласните пътища са предимно в задоволително състояние, но с немалко отсечки, които са в лошо. При тях всъщност има неравномерност на състоянието на безопасността, като преобладават участъците със средна и под средната оценка.
Близо 190 км от тях са в добро състояние и без съществено наличие на катастрофи. Но най-много – 1412 км, са в задоволително състояние. Рискът от настъпване на катастрофи е умерен. Повече от една трета от пътищата първи клас (32,44%, или около 790 км) са в незадоволително или лошо състояние на безопасността.
Инфраструктурата е със значителни дефицити на основните пътни елементи, както и с наличие на повишен брой пътнотранспортни произшествия. Около 52 км са в много лошо състояние, което означава, че са непроходими за стандартните превозни средства.
Криволиченето, крайпътното пространство и гъстотата на точките за достъп при първокласните пътища са с най-ниска оценка, т.е. в най-лошо състояние.
Въпреки по-високите резултати за пътни знаци и маркировка състоянието им по пътищата не е никак добро. Наблюдава се ниско качество на светлоотразителност на пътната маркировка, на редица места частично или изцяло липсва. Голяма част от пътните знаци са поставени в разрез с изискванията на подзаконови нормативни актове.
Крайната класификация на първокласните пътища по области показва, че на територията на област Ямбол те са в добро състояние и нито един не е в лошо.
На обратния полюс са областите Благоевград, Кърджали и София, където повече от половината първокласна пътна мрежа е в незадоволително и лошо състояние.
С най-ниски оценки са второкласните и третокласните шосета – при тях преобладава незадоволително и лошо състояние.
Крайната оценка на републиканските пътища е, че преобладават участъците с незадоволително и лошо състояние – 43,19% от общата им дължина.
Едва 16,47% от всички оценени отсечки са в добро състояние или нямат нужда от съществени подобрения. Участъците в много лошо състояние, които на практика са негодни за експлоатация, са 0,91%. Основен недостатък на пътищата в България е преобладаващият двулентов габарит. Малко са тези с разделителна ивица – само 218 км, или 3,18% от общата дължина. В добро състояние са пътищата в област Благоевград, при която една четвърт от участъците са с нисък риск за движението.
Най-зле са в областите Русе, Смолян и Пловдив, което е 1/3 от обследваните отсечки.
Русе, Варна, Пловдив и Благоевград са областите с най-лоши резултати по показателя плътност на тежките ПТП. Най-ниски са стойностите за области Видин и Ямбол.
