Липсата на дисциплина и внимание става все по-голям проблем. Деветокласниците в България споделят, че им е трудно да учат и внимават в час по математика. 48% от запитаните не слушат какво казва учителят (за ОИСР този дял е 30% средно). Близо всеки втори ученик в България се разсейва от дигиталното си устройство.
54 процента от българските ученици са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53 на сто нямат елементарни четивни умения, а 48 процента са със сериозни дефицити по природни науки. Това сочат най-новите резултати от Програмата за международно оценяване на ученици ПИЗА (PISA) за 2022 година, предаде БНР.
Първенец в класацията е Сингапур, а на последно място е Камбоджа. България е на последно място в Европейския съюз.
Отчайващите резултати на българските ученици в международното изследване PISA предизвикаха гневни и възмутени коментари в социалните мрежи.
„Страната с най-слаби жизнени показатели в съюза е и с най-слаби образователни? О, каква изненада!… Предлагам виновна да е държавна-сигурност-и-всичко-останало. Може и Путин да се е намесил“, пише във фейсбук профила си политологът Първан Симеонов.
„Няма да стегнем учениците с повече дисциплина и да престанем да се лигавим пред капризите на родителите, няма да овластим учителя. Напротив, ще настояваме на още повече от онова, което давахме в последните три десетилетия – да бъде творческо образованието, а не състезателно; да има по петнайсет учебника и да избираме; в тях, ако може, да не пише нищо за България, а само за компютри и всеки да става ИТ; децата да “са себе си”, а не да знаят отрано, че пазарът на труда иска своето; да внушаваме на ученика, че всеки ще е поне Стив Джобс, а няма да е наемен работник; да насърчаваме още повече индивидуализъм, а не солидарност, в едно от най-индивидуалистичните и бездруго общества в Запада“, пише още той.
„Големият проблем не е спадът от 17 точки, а фактът, че резултатите по четене и математика са еднакво зле“, пише от своя страна математикът и преподавател в НБУ и НГДЕК д-р Лъчезар Томов.
„Това не е типично (обикновено математиката изостава видимо от четенето) и показва, че не е просто липса на часове проблемът, а дълбок, принципен проблем с целите на системата – наизустява се без мислене по всеки предмет“, обяснява той във фейсбук.
Политологът Явор Сидеров пък посочва парадокс – общият срив води до срив в представянето и на онези, които са привилегировани в българския контекст.
„С други думи, в образованието поединично спасение няма, нито пък е възможно да създадеш работещи гета за богати“, споделя Сидеров.
Подобна позиция споделя и Лияна Панделиева.
„И докато мрежата завря и прекипя от възмущение за жалките резултати от изпита PISA сред деветокласниците, над 90% от коментаторите не могат да улучат и един пълен член, не знаят как се пише сравнителна степен, не знаят елементарни пунктуационни правила. Но те са възмутени и ругаят “системата”“, пише още Панделиева.
Според икономиста Михаил Кръстев, отнемайки конкурентния принцип в образованието и властта на преподавателите да поставят сито между желаещите и нежелаещите да се образоват, води до резултати като тези от PISA.
„Безусловното базово образование (в каквото се е превърнало всичко до магистърска степен в България) не работи именно заради принципа на безусловност. По същия начин, както не би работило в икономиката и всяка друга сфера, в която се отнеме принципът на конкуренцията. Нито едно дигитално приложение, нито едно нововъведение или реформа няма да сработи, докато не се премахне гаранцията, че всеки ще получи образование, независимо от усилията, които отказва да положи“, обяснява икономистът.