Производството пада, цените растат, а хората изчезват
През последните няколко години българската индустрия напомня на кораб, който плава в бурни води с платна, разпънати от вятъра на инфлацията. Гледайки финансовите отчети, човек би си помислил, че са настъпили добри времена – оборотите растат, цифрите набъбват, а графиките сочат нагоре. Но зад тази фасада, според последния анализ на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARAi), се крие една далеч по-сурова реалност. Българското производство не е в подем; то е в състояние на сложна метаморфоза, притиснато между изчезващата евтина работна ръка и енергийната несигурност.
Накратко, под повърхността на числата в отчетите се крие тревожна реалност: физическото производство се срива, старите двигатели на растежа са изчерпани, а страната все по-трудно се конкурира с европейските си партньори.
Инфлационният капан
Големият капан на периода 2021 – 2025 г. се оказа „ножицата“ между оборотите и реалното количество на произведена стока. През 2022 г. сектори като енергетиката и производството на междинни стоки отчетоха космически ръстове в приходите, но те не се дължаха на повече работа, а на драстично поскъпналите суровини и енергия.
Ако се погледнат само оборотите на българската промишленост, картината изглежда приемлива. Индексът на оборотите за 2025 г. стои на 122.2 пункта спрямо базовата 2021 г. Но именно тук се крие парадоксът – физическият обем на производството е паднал до 92.6 пункта. Казано иначе, България произвежда по-малко, но продава на по-висока цена.
През 2022 г. оборотът в индустрията отбеляза безпрецедентен скок с близо 57% спрямо 2021 г., докато реалното производство нарасна с едва 13.3%. Този дисбаланс доказва, че над 70% от номиналния ръст на приходите се дължеше на ценови ефекти (инфлация), а не на увеличен обем на продадената продукция“, отбелязват от PARAi.
Разривът между обем и стойност се е задълбочил в края на периода. Предприятията са хванати в класическа ножица: разходите за суровини и труд растат, но международните купувачи не са готови да плащат неограничено повече. Резултатът е свиване на маржовете и обемите.
Така, ако се извади инфлационният фактор, се вижда, че физическият обем на българската продукция започва да се свива. България вече не може да разчита на стария модел – да бъде „евтиният цех на Европа“.
Индустрия на две скорости
Не цялата промишленост обаче страда еднакво. Данните разкриват рязко разделение между две групи сектори.
От едната страна са металообработването, машиностроенето, аутомотив и електрониката – отрасли, които не само устояват, но и намират начини да увеличат износния си капацитет и да неутрализират инфлационния натиск чрез по-висока ефективност. Секторът на инвестиционните стоки е единственият, показал растеж дори в трудните 2023 и 2025 г.
От другата страна са текстилът, облеклото и обработката на кожи. Тези традиционни производства губят битката с нарастващите оперативни разходи и агресивната международна конкуренция. При нетрайните потребителски стоки спадът достига -9.38% само за 2025 г.
Енергийната катастрофа: от лидер към вносител
Може би най-драматичната промяна за петте години е в енергийния сектор. Още преди десетилетие България се гордееше, че е регионален енергиен износител. Тази роля е на практика ликвидирана.
През 2022 г. страната произведе рекордните 50 385 GWh и изнесе 13 665 GWh. Само три години по-късно, през 2025 г., производството е паднало до 36 121 GWh – спад от близо 28%. Износът се е сринал с 52%, докато вносът се е утроил, изтъкват от PARAi.
България губи конкурентоспособността си като регионален енергиен лидер. По-евтината енергия от съседни пазари (или от ВЕИ източници в Гърция/Румъния) измества българското производство, което е натоварено с високи цени на въглища и въглеродни квоти.“
Цената на въглищата е скочила над два пъти (2025 г. спрямо 2021 г.), а производството на ток от ТЕЦ е станало неконкурентно. Следствието е директно: енергоинтензивните производства вече не могат да разчитат на евтина местна енергия – едно от малкото конкурентни предимства, на което разчиташе родната промишленост.