18-годишният Билгин Алишев е сложил край на живота като се обеси. Тялото му открито на 22 януари от негова съученичка и приятелка.
Системен тормоз от учител
Говори се, че причината е сериозен тормоз от учител. Това става ясно от редица публикации в медиите и социалните мрежи.
Съучениците му твърдят, че 4 години момчето е тормозено от учител в училището им. Днес ученици организираха протест с викове „Оставка“ в коридорите на учебното заведение.
Момчето е споделяло многократно за насилието на учителката – с външни експерти-гости на открити уроци с директора, с учители – и съучениците са свидетели.
Момчето е споделило за проблемите с учителката и с майка си.
Тя е разведена и отглеждала момчето сама. Съветвала е сина си да се опита да не обръща внимание на тормоза и да прости на учителката, да опита да я уважава и да спази нейните изисквания.
Билгин не е изключение
Съучениците са били заплашвани с „лоши последствия“, ако не си мълчат.
По думите им обаче други ученици по същият начин са били тормозени и унижавани системно като Билгин Алишев. Никой не взима отношение и учителят остава безнаказан.
––
Поредното дете се самоуби.
Докато възрастните спорят по студия и комисии, децата ни протестират в училище.
С ясни, болезнено точни думи:
„Тормозът не е дисциплина.“
Училището – мястото, което трябва да е сигурно – за много деца се е превърнало в бойно поле.
Поле на унижение, страх и самота.
В същото време Министерството на образованието говори за „ред“ и „дисциплина“, прокарва ретроградни учебни програми, които рискуват да засилят тормоза и насилието, вместо да решат истинските проблеми:
психичното здраве на децата
липсата на подкрепа
мълчанието на институциите
Споделяме този лайф на ученичка, защото децата имат какво да кажат.
И защото възрастните сме длъжни да чуем.
Нито едно дете не бива да остава само.
Нито един сигнал не бива да бъде игнориран.
Тормозът не е възпитание. Страхът не е дисциплина.
Ако ти или дете около теб има нужда от помощ – потърси подкрепа. Говоренето спасява животи. 
#ТормозътНеЕДисциплина#ЧуйтеДецата#УчилищеБезНасилие#ПсихичноЗдраве
––
Шибаната даскалска измет УБИ ОЩЕ ЕДНО ДЕТЕ!
Когато се обеси предното дете писах до МОН. Обясних им ясно, че ако нищо не се промени, това няма да е единственият случай, а ще е първият случай. И че ще стане пореден. Ще има втори, трети и така нататък. МОН предложи някакво недоизпипано решение в една наредба – и синдикалната измет подскочи „АМА КАК ТАКА ЩЕ ОГРАНИЧАВАТЕ ПРАВАТА НА УЧИТЕЛИТЕ?!“. Защото – представяте ли си вие какво е в очите на синдикалната измет един учител, който няма право да се гаври с учениците си? Че то какво ще му остане? За какво го е учил това?! Та нали такива бяха и предложенията им в законопроекта – искат да се върнат един по един всички способи за гавра и произвол от комунизма – от оценката за поведение до изключването без изслушване по институцията. Та и до изгонването на децата с увреждания нацяло.
Предния път жертвата беше в елитно училище в голям град. А срещу учителката е имало сигнали за психически тормоз още в предното учлище в друг град. И после идва в Пловдив. Където има редица „неофициални сигнали“ срещу нея. Не знам какво е „неофициален сигнал“ – според АПК и устните сигнали са официални и ръководоството на училището има законовото задължение да ги впише и да ги вземе предвид. Както и да е. Детето си замина, а докато все още тече следствието, учителката преподава. В поредното ново „елитно“ училище.
Този път историята се развива в селско училище. Където по принцип е много по-гадно, защото няма накъде да избягаш. Но историята е същата – учениците споделят, че учителката си тормози системно. Но сигналите им остават „неофициални“. Според РУО и според новия директор „не е постъпвало нищо писмено“.
Така че, мили родители, предлагам да си извадите главите от пясъка и да се погледнете в огледалото. Вашето бездействие в подобни ситуации вреди на децата ви. Билгин можеше и да оцелее, но щеше да е убита псхихиката му. Щяха да са убите мечтите му. Смазани детски психики са хиляди и зад всяка една от тях стоят възрастни, според които това не е голям проблем.
А зад повечето от тях стоят страхливци, които се притесняват „да не стане по-зле“. Кое може да е по-зле от това да убият детето ти духовно? А както виждате – и физически. Тези, които следите страницата ми, знаете за какво говоря. Остава само да узреете.
Оставям текста на Иво Илиев, който е изложил хронологията на събитията. Но преди това имам няколко думи към шибаната даскалска детемразна и детеубийска измет.
„Ужаваема“ измет мръсна,
следя ви от доста време и вече разполагам с достатъчно информация. Знам методите, с които действате. Знам начина, по който си избирате жертвите. Знам, че любимите ви са децата на самотни майки, децата с увреждания, децата които няма как да се защитят.
Знам и че много голяма част от вас, всъщност не участва в тези извращения. Но споделяте с изродите работните си места. Говорите си на „Вие“ с главно „В“, за да демонстрирате уважение към изродите и убийците на детска психика. Прикривате ги когато има сигнали. Все нищо не сте чули и все нищо не сте видяли. Бързате да доприпкате до педагогическия съвет да се подпишете в подкрепа на колегата изверг, който съсипва децата и семействата им. Когато колегата го нарочи, бързате да наложите произволни санкции, за да не се цепите от „колектива“. Вашето мото е :“Всички срещу един, един срещу всички“.
Като хлебарките сте. Мънички гнусни твари, събиращи се на синдикални групи и силни само когато сте много, на тъмно и хората не гледат. И тъкмо като хлебарките ще ви смачкаме. Не се и съмнявайте. Съвсем скоро. Обещавам ви.
А ако сте от малцината, които не попадат в горното описание – докажете го на дела. Застанете рамо до рамо с децата в битката срещу тия черни дяволи. Защитете ги! Подкрепете ги! Иначе сте съучастници.
––––––––––––-
ИВО ИЛИЕВ:
България. 18-годишно момче се обесва. Няма алкохол, лекарства, наркотици в кръвта му – самоубийство с ясно съзнание. Ужасяващо!
Съучениците му твърдят, че 4 години момчето е тормозено от учител в училището им – и днес правят протест с викове „Оставка“ в коридорите на учебното заведение. Нещо повече – жертвата е споделял многократно за насилието на учителката – с външни експерти-гости на открити уроци с директора, с учители – и съучениците са свидетели. Съучениците споделят, че в тези моменти от училището са им казвали да си мълчат и са ги хокали да не засягат темата и да не говорят за подобни неща; да не обръщат внимание на момчето. Много от децата са били наплашени и са си замълчали – отдръпнали са се, след като собствените им учители са им обещали „лоши последствия“.
Всичко започва 2021г. с най-обикновен онлайн спор между двама приятели, един от които по-късно е жертвата – това провокира реакция от класната на едното от децата. По думи на десетки ученици – след това учителката започва системен тормоз, клеветене и публично унижаване на момчето, което по-късно се самоубива – въпреки, че след спора децата си оправят отношенията и отново стават приятели.
Жертвата на тормоза споделя с майка си,, други учители и приятелите си – че системно е унижаван от учителя си пред съученици, че е нарочен и под постоянен тормоз. Ученици от по-долни класове споделят с психолога и други учители за тормоз от същия учител-насилник. Майката е разведена и отглежда момчето сама – споделя, че все пак е съветвала сина си да се опита да не обръща внимание на тормоза и да прости на учителката, да опита да я уважава и да спази нейните изисквания. Ученици споделят, че други деца по същият начин са тормозени и унижавани системно като жертвата. Никой не взима отношение и учителят-насилник остава безнаказан и дори толериран както от ръководството, така и някои колеги.
Тогава (2021г.) жертвата за пръв път споделя, че иска да скочи от прозореца на класната стая и съучениците му го разубеждават.
Вместо подкрепа – след това тийнейджърът започва да е обект на подигравки от някои съученици и възрастни в селото. Желанието му да отнеме живота си става повод за още повече унижение, особено от учителката-насилник.
Публична „тайна“ е, че учителката-насилник „си харесва“ някое дете в клас – и започва системен тормоз с всички средства. Случаят нито е изолиран, нито поведението на „педагогът“ е непонятно за директорите на училището. Напротив. Но безнаказаността става норма.
Станало жертва на вече системен тормоз и публично унижение от всичките си социуми – момчето се изолира, затваря се, спира да споделя, изпада в депресия. До него са негови съученици, които се опитват да помогнат поради липса на адекватни възрастни наоколо.
Съучениците му споделя, че момчето започва да се самонаранява ежедневно докато те са ужасени и безсилни как да му помогнат. По-важното – когато децата се обръщат към възрастните – те се подиграват със състоянието на жертвата и съветват съучениците му да странят от него.
Учителката-насилник решава да е още по-жестока – множество ученици твърдят, че 2022-2023г. дори ако жертвата пропусне да й каже „Добър ден!“, учителката-насилник използва това, за да привиква и хока майка му (разведена самотна майка) и да унижава нея и сина й пред погледите на съучениците и другите учители. Правят се срещи по инициатива на учителката с директорите – и те неколкократно застават зад учителката.
Въпросната учителка е съпруга на бившия кмет на селото – който също е начален учител в същото училище.
Тя стига до там да вика мъжа си и други учители в класа – и дружно да тормозят с унижения и подигравки ученикът, който после не издържа и се обесва. Това твърдят множество ученици от класа на жертвата, които са сигнализирали нееднократно за всичко това и след смъртта разказват в детайли всичко.
Момиче от класа на жертвата една вечер намира обесеното момчето и първата реакция е да отиде при учителката, която е тормозела жертвата.
Когато учителката научава, че момчето е отнело живота си – първата й реакция към момичето, открило трупа на своя съученик и приятел е: „Аз помислих, че си тук да ми се извиниш, че не влизаш в часовете ми“. Следващата реплика е „Това не е заради мен!“. Следващия ден пред класовете, в които преподава, учителката е казала „Ами да не се е бесел! Аз какво да направя!“. Мъжа й, учител в същото училище общо взето се е държал също толкова арогантно пред плачещите деца.
Още една трагедия, която поставя болезнени въпроси за толерантността към тормоза в училище и за неподготвеността на кадри в системата да работят с деца.
Като родител, който е виждал колко умело едно училище може да се обединява около ПРИКРИВАНЕ на тормоз и ужас – искам да ви задам въпросът – ОЩЕ КОЛКО ДЕЦА ЩЕ УБИЕМ И ЩЕ ПРЕВЪРНЕМ В ХОДЕЩИ БОМБИ СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ?
Всички деца в това училище вече са белязани. Всички са жертви. Не знаем кое от тях кога ще е в риск и кога може да посегне на нечий или своя живот. Не знаем в други училища колко тормоз е прикрит дружно от колектива. Не знаем колко още деца обмислят да се самоубият.
И очевидно не знаем нито какво да правим превантивно. Нито какво да правим след една такава трагедия.
МОН са неадекватни лицемери, които гледат парите зад децата. Дано след изборите там и в РУО-тата сложат хора, които мислят не за кинти и облаги – а за децата ни! Корумпирана верига на страха!