Ролята на държавата рязко нараства. За целия период от 1999 г. до 2024 г. общите публични разходи са средно 36,9% от БВП, и не надхвърлят 40% от БВП в нито една година освен през 2021 г. – но дори в годината след пандемията и в политическа несигурност те са 40.3% от БВП. В определени продължителни периоди разходите са в рамките на 34-35% от БВП. През 2020 г. започва отчетливо нарастване – първоначално аргументирано с Ковид и свързаните разходни мерки при свита икономическа активност, но то продължава и през следващите години.
Все пак до настоящата година нямаме опит за разширяване на държавата над 40% от БВП. За 2025 г. обаче очакваният размер на разходите е 42.6% от БВП, а проектобюджетът залага още над 3 пункта разширяване до 45.8% от БВП през следващата година.
Казано просто – управляващото мнозинство иска да харчи с 9 процентни пункта от БВП повече, отколкото всички правителства са харчили средно повече от четвърт век в периода 1999 – 2024 г. Това неминуемо ще доведе до огромен дефицит или нужда от значително увеличаване на основни данъци, или комбинация.
При сегашната данъчна система няма как да се генерират приходи в такъв мащаб. За целия период от 1999 г. досега общите публични приходи са средно 36,3% от БВП и в нито една година не са достигали 40% от БВП. По-важното е, че данъчната система не е събирала повече дори в периоди с много по-високи данъчни ставки и осигуровки. Да припомним, че началото на века започна с обща тежест на осигуровките от над 40% от възнагражденията, данъкът върху доходите тогава достигаше 38%, данъкът върху печалбата – 32,5%, а данъкът върху дивидентите – 15%.
https://www.economic.bg/bg/a/view/i-s-po-visoki-danyci-budjetyt-shte-e-na-ryba-na-svryhdeficita