Според специалистите, не може да се говори за масово разпространение на този етап

Рязък скок на несъстоятелността

През последното тримесечие на 2025 г. в страната са регистрирани 1 251 случая на влезли в процедура по несъстоятелност или обявени във фалит компании. Тези числа показват сериозно влошаване на показателите в сравнение с предходни периоди:

• Годишен ръст: Спрямо същото тримесечие на 2024 г., броят на банкрутите се е увеличил със 7.4%.
• Тримесечен скок: Още по-тревожна е съпоставката с третото тримесечие на 2025 г., където се наблюдава рязко увеличение от 23.3%.
• Петгодишна тенденция: Графиката за периода 2021 – 2025 г. показва, че броят на фалитите в края на 2025 г. е най-високият отчетен за този период.

Търговци и банки мамят при превалутирането

Сред най-стряскащите примери е хляб „Франзела Симит“ (300 гр.), закупена от голяма търговска верига. На 31 декември 2025 г. цената му е била 0,89 лв. (0,46 евро). На 2 януари 2026 г. същият артикул вече струва 1,19 лв. (0,61 евро). Това е скок от 33% само в рамките на два дни – промяна, която според експертите трудно може да бъде обоснована и изглежда като неоправдано повишение.

Сигнал от български гражданин разкрива проблем и при банковите институции. При опит да внесе 1400 лв. по сметка след 1 януари, потребителят е забелязал, че банката е използвала курс 1,965 вместо официалния 1,95583.

Още по-фрапантен е случаят с поръчка на пица. При обявена сума от 18,75 лв., в евро цената е била калкулирана на 36,67 евро – почти двойно над реалната стойност в левове и четири пъти над коректния курс.

Зрители сигнализират и за драстично поскъпване на кутии за съхранение в онлайн магазини. Кутия, струвала 5,23 евро на 1 януари, на следващия ден вече се предлага за 10,22 евро. Друг модел кутия скача от 12 евро на близо 24 евро.

Новият договор е подписан без публично обявление още преди Коледа, а приложенията към него липсват

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) официално е сключила договора, който оставя управлението на тол системата в ръцете на консорциум „Капш Трафик Солюшънс“ до края на 2030 г. Макар подписите под документа да са положени още на 19 декември миналата година и той да влиза в сила от 24 декември, договорът е „осветен“ в Централизираната автоматизирана информационна система (ЦАИС) едва месец по-късно – на 13 януари 2026 г.

До момента АПИ не е обявила официално, че е сключила нов договор за близо 65.2 млн. евро (над 127.5 млн. лв.) без ДДС, въпреки че тол системата и нейното поддържане са част от списъка на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност.

Всичко между държавата и австрийския технологичен гигант се случва в условията на пълна липса на конкуренция и при информационно затъмнение относно ключови приложения в договора, които биха дали яснота за какво точно ще се разходват милионите на данъкоплатците.

Глоба, но не и задължение за корекция на цените. Това е предвидено за търговците и обектите, при които се докаже, че необосновано са вдигнали цените си от 1януари, подчертаха за bTV от Комисията за защита на потребителите.

Според него законопроектът срещу спекулата няма да има реален икономически ефект

2026 г. ще е година на несигурността, това прогнозира в „Интервюто на деня“ Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет и бивш финансов министър. Според него страната върви почти сигурно към служебно правителство, а политическите ходове в парламента са по-скоро опит за протакане, отколкото за реални реформи.

„Големите партии нямат интерес от продължаване на този парламент. Отиваме към служебен кабинет и избори по почти същите правила“, коментира Дянков.

По думите му редовен бюджет България може да очаква най-рано в средата на годината. Той уточни, че служебното правителство по принцип има право да внесе бюджет, но подобен ход би бил рисков. „Видяхме вече какво се случи при опит служебен кабинет да прави бюджет – резултатът беше политически провал. Не вярвам да се повтори“, смята Дянков. Така страната отново ще работи с удължителен бюджет, което блокира нови приоритети и реални политики.

Преобладаващата част са за повишение на цените на стоки и услуги, но има и оплаквания за недостиг на новата валута

Столичани вече се притесняват от последиците заради проблема със сметоизвозването

През 2025 г. правителството пласира на вътрешния пазар почти рекордните 3.3 млрд. лв.

С всеки следващ месец износът на страната се влошава, а вносът не спира да расте

Това показва проучване на Националния статистически институт в северната ни съседка

Доходите на румънците намаляват, докато разходите им се увеличават, показва проучване на Националния статистически институт, публикувано на официалната страница на службата в интернет.

Според данните общият среден месечен доход на населението през третото тримесечие на 2025 г. е бил 9420 леи (1850 евро) на домакинство и 3789 леи (744 евро) на човек. В сравнение със същия период на 2024 г. общият среден месечен доход на домакинство се е увеличил с 14,1 процента на домакинство и с 14,9 на сто на човек, пише кореспондентът на БТА в северната ни съседка.

Общите средни месечни разходи на населението през третото тримесечие на 2025 г. са били 8079 леи (1587 евро) на домакинство и 3250 леи (638 евро) на човек, което представлява 85,8 процента от общия доход. В сравнение със същия период на 2024 г. разходите са се увеличили с 15,2 на сто на домакинство и с 16 процента на човек.

В градските райони средните месечни разходи на домакинство са били 9109 леи (1789 евро), 1,3 пъти по-високи, отколкото в селските райони. Така човек, който живее в града, харчи средно с 3862 леи (758) на месец или 1,5 пъти повече от човек, който живее на село.

Румънците харчат най-много за храна и безалкохолни напитки – 1553 леи (305 евро). Следват ги месечните разходи за жилище, вода, електричество, газ и други горива на стойност 735 леи (144 евро) на домакинство. 371 леи (72 евро) отиват за облекло и обувки. Разходите за транспорт на домакинство възлизат на 340 леи (67 евро), а тези за здравеопазване – 337 леи (66 евро). Най-ниското ниво на средни месечни разходи на домакинствата е регистрирано за разходи за образование от само 13 леи (2,55 евро) на домакинство.

В градските райони делът на разходите за данъци, вноски, такси и налози е със 7,8 процентни пункта по-висок, отколкото в селските райони, показват още данните от проучването на Националния статистически институт.

Държавните АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ не работят с пълен капацитет, а износът надхвърля 1 GW

Цената на тока на сегмент „Ден напред“ на Българската енергийна борса, с доставка 12 януари, почти се е удвоила. За да си осигури необходимата енергия за понеделник, българският бизнес е платил средно 194.6 евро/MWh, докато електроенергията за неделя е струвала средно 101 евро/MWh.

За сравнение, в последния работен ден на миналата седмица цената е била средно 136 евро/MWh при сравнително съпоставими температури.

Припомняме, че заради половинчатата либерализация на пазара на ток, осъществена от ГЕРБ и коалиционните им партньори от „ДПС-Ново начало“, БСП и ИТН, частните електроразпределителни дружества купуват енергията за домакинствата от свободния пазар, а самите физически лица плащат по регулирани от КЕВР цени. Разликата се покрива от държавния Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС).

ТЕЦ „Марица изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“ работят с намален капацитет

Справка в данните за електропроизводството на държавния ТЕЦ „Марица изток 2“ показват, че в това студено време той е натоварен на 60%. Един от големите блокове не е включен въобще, както и един от малките.

АЕЦ „Козлодуй“ също работи с намален капацитет заради проблеми с мембрана на сепаратор-паропрегревател – в неядрената част на 6 блок. И така вместо да произвежда повече от 1 GW енергия, енергоблокът работи с под 850 MW.

От данните на ЕСО пък се вижда, че в момента България изнася над 1 GW за Румъния, където цената е над 200 евро/MWh, както и 150 MW към Сърбия. В същото време, за да балансира системата, се внасят над 700 MW от Сърбия и Северна Македония.

След протестната вълна и оставката на правителството на Росен Желязков обществените нагласи остават силно негативни, а доверието към политическите лидери продължава да се свива. Това показват данните от национално проучване на „Маркет ЛИНКС“, представено в от социолога Добромир Живков. То е финансирано и реализирано съвместно от bTV и социологическата агенция и е проведено сред 1008 лица над 18 г. в страната в периода 18 – 29 декември 2025 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Според изследването 70% от българите не одобряват посоката, в която се развива страната, като водещи причини са усещането за несправедливост, съмненията за непрозрачно разпределение на публични средства и корупция – теми, които, по думите на Живков, са мобилизирали най-силно обществото в края на годината.

Купища торби с битови отпадъци са стоварени зад „Булгарплод“ на бул. „Цветан Лазаров“, от общината уверяват, че до дни мястото ще бъде изчистено

Обмисля се възможността центровете да бъдат разположени в по-малки общини, така че осигурят нови работни места

България ще изгради два нови центъра от затворен тип за настаняване на мигранти до края на 2026 и началото на 2027 г. Това се налага заради разпоредбите в новия Пакт за миграцията и убежището на Европейския съюз, който ще започне да се прилага от 12 юни тази година за всички страни членки, обяви в интервю за „Хоризонт“ на БНР председателят на Държавната агенция за бежанците Иван Иванов.

Той обясни, че се обмисля възможността центровете за мигранти да бъдат разположени в по-малки общини, така че осигурят нови работни места за местното население.

„По отношение на инфраструктурното обслужване и изискванията на пакта, България има задължението да изгради 2 нови центъра от затворен тип. В момента проучваме дислокацията – къде могат тези центрове да бъдат построени. Считам, че целесъобразно е да бъде в по-малки населени места“, заяви Иванов.

По негови думи „не би трябвало да се страхуват хората, тъй като ще бъдат от затворен тип, тоест хората, които ще бъдат вътре – бежанците – няма да имат достъп извън тези центрове“.

„Няма изискване да бъдат в близост до границата, но моето виждане е, че е хубаво да бъдат в усвоени терени на бивши казарни, използвани от Българска армия, които в момента са имоти с отпаднала необходимост. И нека честно да си кажем – тези имоти пустеят, така че могат да бъдат използвани по целесъобразност“, каза още шефът на агенцията за бежанци.

Водещите диагнози са инсулт, сърдечна недостатъчност и диабет

270 982 ТЕЛК решения са издадени през 2025 г., което е абсолютен рекорд на последните години, показва статистиката на Националната здравноинформационна система.

Това е с 26 714 решения повече в сравнение с 2024 г., или ръст с почти 11%. Само преди три години се издаваха под 200 000 решения годишно, макар че сравненията с 2022 и 2021 г. са некоректни, тъй като тогава действаше автоматично удължаване на срокове за преосвидетелстване поради пандемията. В последните години има и обективни причини за нарастването – процедурите бяха ускорени, а комисиите – удвоени, което навакса голямото забавяне.

Челната петорка на издадените решения по области е София (28 182), Пловдив (25 317), Кърджали (17 729), Варна (14 736) и Плевен (12 734). Вече сме коментирали, че не е нормално Кърджали да изпреварва далеч по-многолюдни области като Варна, дори като се има предвид, че там се освидетелстват изселниците ни в Турция. От известно време социалният министър Борислав Гуцанов говори за възложен анализ на бума от потребители на помощи с ТЕЛК, но правителството е в оставка и преди изборите едва ли нещо ще бъде направено в тази посока.

Основните диагнози за ТЕЛК остават инсултът (11 776), застойната сърдечна недостатъчност (9304), неинсулинозависимият диабет (8448), параноидната шизофрения (6795) и инфарктът на миокарда (6726).

Вместо човешки животи парите спасяват пробития държавен бюджет

Държавният Фонд за безопасно движение към МВР е куха структура, през която минават стотици милиони левове, а управлението му е „фискален цинизъм“. Това посочва в свой анализ Институтът за пътна безопасност (ИПБ). Данните, предоставени от МВР по искане на ИПБ, разкриват, че във фонда влизат огромни приходи от глоби, но, вместо да се инвестират в мерки за намаляване на злополуките, те стоят блокирани в държавната хазна. 

„Вижда се, че постъпленията трайно растат. „Това е пряко следствие от разширяването на системите за видеоконтрол и автоматизираното издаване на електронни фишове. МВР генерира между 105 и 117 милиона лева годишно само от глоби по този механизъм. Системата е превърната в „индустрия“, като дори в условията на икономически колебания и политическа нестабилност „производството“ на глоби работи безотказно“, изтъкват от ИПБ.

Тези растящи приходи обаче, според ИПБ, са повод за тревога – превъзпитателната роля на глобите не се вижда, нарушителите ги възприемат по-скоро като „такса преминаване“, като досаден данък, и не стават по-съвестни и дисциплинирани. 

Пълен абсурд

През 2023 г. – година на черни рекорди по смъртност по пътищата, МВР е използвало едва 14.8% от постъпилите във фонда средства (85%, или близо 90 млн. лева, са останали блокирани). „Това е управленски абсурд. В частния сектор подобен провал на инвестиционна програма би довело до незабавна смяна на ръководството. В публичния сектор това се оправдава с бюрократични процедури и липса на проектна готовност“, коментират от института.

Забелязва се известен ръст на разходите – през 2024 г. до 72 млн. лв., а през 2025 г. до 89 млн. лв., но средствата са насочени предимно към ведомствени нужди, а не в обществена полза. Успоредно с това фондът продължава да генерира излишък, който към 23 декември 2025 г. надхвърля 482 млн. лв. Накратко, в края на миналата година фондът, създаден да работи за безопасни пътища, разполага с близо половин милиард лева свободен ресурс. А по необезопасените ни пътища загиват над 500 души годишно.

Порочният път на парите

От фонда се оправдават, че нямат достъп до парите –  постъпленията отивали в общ кюп в бюджета. И всъщност е така. Ето как се движат средствата:

Шофьорът плаща глоба – например 100 лв. за превишена скорост. 100-те лева постъпват в преходна сметка на МВР. В края на деня (или на периода) БНБ автоматично „занулява“ тази сметка и прехвърля парите в централния бюджет (единната сметка), управляван от Министерството на финансите (МФ).

Счетоводно глобите са „приход на фонда“, но реално те се смесват с други постъпления в големия бюджет заедно с ДДС, акцизи и т.н. Така ФБД се превръща във виртуална структура, като се сблъскват два интереса. Този на МВР и на обществото е да се инвестира в мерки за безопасност. Интересът на финансовото министерство обаче е парите да си стоят като буфер, за маскиране на реалния размер на бюджетния дефицит. Така натрупаните средства във ФПБ се оказват замразени, защото МФ предпочита да ги ползва за макоикономическа стъкмистика, вместо да се инвестират в по-сигурна пътна инфраструктура и спасяване на човешки.

Одит

В момента инспектори на Сметната палата проверяват доколко е ефективен фондът. Одитът бе предизвикан именно от сигнали и становища на ИПБ за „застрашителните размери на войната по пътищата“. От института се надяват одитът да потвърди техните оценки за работата на фонда, а именно: 

– Инвестициите в техника – почти няма, но пък  МВР си купува нови коли, което не води до спад на произшествията.

– Разходите се правят „на парче“, няма стратегия за елиминиране на „черните точки“  (местата с най-чести злополуки).

– Държавата е натрупала 482 млн. лв. от глоби на водачи, които използва като скрит бюджетен буфер, докато инфраструктурата се руши и взима жертви. В анализа си ИПБ нарича това фискален цинизъм. И посочва, че в самия закон е заложен капан – фондът няма оперативна и финансова самостоятелност и това го превръща в куха структура.

От близо шест години част от град Нови Искър се бори с непрекъснато спиране на тока. За последно хората остават на тъмно над 17 часа. Случаят е от вчера.

Неистинските пари са установени в град Вълчедръм, като една от банкнотите все още е в обращение, каза началникът на Районното управление в Лом главен инспектор Георги Петков, цитиран от bTV.

Той обясни, че банкнотите са били общо четири в купюри по 50 евро. Три от тях са установени и конфискувани, но една е изтекла в търговската мрежа.

Случаят е от 9 януари, когато служителка на бензиностанция в град Вълчедръм е подала сигнал, че при ревизия са установили вероятно фалшиви банкноти.

Полицията се e задействала веднага и при проведените разследвания е установено, че служител на същата бензиностанция, в продължение на няколко нощни смени, е успял да подмени тези три банкноти, по една в три поредни смени.

Той признава и съдейства на служителите на реда. Намерен е и човекът от Вълчедръм, който му ги е дал. По време на разследването става ясно, че банкнотите са били общо четири. Четвъртата е пусната в обращение в магазин и след това най-вероятно вече е някъде в търговската мрежа, обясни гл. инспектор Петков.

В хода на разследването са открити данни за човек от Монтана, от когото са взети фалшивите банкноти. Той е намерен от полицията и при него са открити още 750 фалшиви евро.

По случая е образувано досъдебно производство, разследването продължава.

„Целта на разследването оттук нататък е да се установи от къде са, кой ги е произвеждал, как са попаднали тук, има ли още и по възможност да се изясни къде са пласирани всички фалшиви банкноти, за да бъдат намерени и иззети“, заяви Георги Петков.

Той апелира хората да бъдат внимателни и да се информират какви са отличителните белези на истинските банкноти, за да може да разпознават евентуалните фалшификати.

В интервю за „Капитал“, публикувано на официалния сайт на централната банка, управителят на БНБ очертава ясно, че стабилността не е автоматичен резултат от участието в еврозоната, а изисква последователна и предвидима икономическа рамка.

Това е в рязък контраст с уверенията преди влизането в еврозоната, че членството ни в нея ще доведе до стабилност.